Завръщането на мотоциклетиста
“Вечност” (Tee-rak), 2010, Тайланд, 105 минути, сценарист и режисьор -Сивародж Консакул, продуценти: Адитя Асарат, Умпорнпол Югула, Сорос Сукум; оператор - Умпорнпол Югула, художник – Расикут Соокарн, музика - Кон Монкон, в ролите: Уанлоп Рункамджад, Намфон Удомлертлак, Патарапорн Джатуранрасме, Прапас Амнуай и др.
Награди: “Златен тигър” от Ротердам 2011.
След като спечели „Златен тигър” за „Прекрасен град” през 2008, тайландецът Адитя Асарат отново победи в Ротердам с независим филм, подкрепен от Hubert Bals Fund, но този път като продуцент. Всъщност, дебютантът Сивародж Консакул е започнал като негов асистент, а иначе са заедно във филмовата къща Pop Pictures Co. Ltd., произвела и „Вечност”.
Мотоциклет се носи отдалеч по селски път, отминава, връща се, изчезва в далечината. Вятър пори тишината. В следващия кадър се появява отдясно, пак изчезва, бръмчи, приближава, изчезва вляво, връща се, заминава. Трети кадър – пристига отляво, пресича пространството по ширина, спира, мотоциклетистът се отправя към дърво с божество, моли се, най-сетне виждаме лицето на зрелия Уит (Прапас Амнуай) – плаче. Тече 20-ата минута от неговото безмълвно завръщане след смъртта. Влиза в неограден двор с крава и куче, качва се в паянтова къща, прекрачва прага на стая със снимки по стената, взира се в тях... По пода на верандата – перушина, той ляга в нещо като прозрачна лятна палатка... Виждаме го в лодка насред пълноводна река, водно шумолене, жабешко квакане, птичи трели... “Къде си?” - най-сетне дочуваме отдалеч човешки глас, при това звънък – на красивата Кои (Намфон Удомлертлак). Говори на младия Уит (Уанлоп Рункамджад).Междувременно призракът се вижда и момченце със своите родители. После двамата с Кои кръжат с мотоциклет по брега. Той, имотен селски момък, я ухажва, тя, градско момиче, му споделя мечтите си, преди да стане негова съпруга... Чак на 61-та минути зазвучава музика - любовна песен акапелно. Двамата отпрашват с мотора. На 74-та минута – ново романтично парче в съпровод. Началото се повтаря, но с тях двамата. Стигат до храм и съкровен гроб – сега младият Уит плаче. Прехвърляме се днес - вече на години, тя е учителка, децата рецитират стихове за вечността, дъщеря й цопка в училищния басейн, а синът й се мъчи да запали тойота-бричка. Вечерят. Интериорът е променен, но стената със снимките – същата. Обсъждат бъдещето с децата, както на младини – с Уит. Тя е властна и самотна след смъртта на съпруга си. Само светване на лампион подсказва, че той е там.
Младият Сивародж Консакул, известен с късометражните си филми, е посветил игралния си дебют на своя баща, отишъл си, когато е бил дете. “Вечност” разказва за призрак в унисон с тайландската окултна традиция за духа, връщащ се три дни след смъртта при любимите си хора, но без следа от езотерика. Прашният селски път, къщата, хамакът, пагодата, реката са фон на рутинен селски бит, нежни чувства, религиозни ритуали, където виждаме Уит в три възрасти и два живота, а Кои – в разни стадии на любовта... Филмът вцепенява със сияйната простота на природа и живеене, където внушителна роля играе неподражаемо седефената светлина, уловена от камерата на Умпорнпол Югула.
„Вечност” е и типично по азиатски съзерцателен, деликатен и симетричен; и парадоксално аскетичен за мистиката на сюжета си. Филм-притча за любовното безсмъртие, въздействаща като спиритичен сеанс.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
