Величествен филм
“Речта на краля” (The King’s Speech), 2010, Великобритания/Австралия/САЩ, 118 минути, режисьор – Том Хупър, сценарист – Дейвид Сидлър, продуценти: Йън Кенинг, Емил Шърман, Гарет Ънуин, Пол Брет, Саймън Игън и др.; оператор – Дани Коен, художник – Ив Стюърт, музика – Александър Деспла, в ролите: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър, Гай Пиърс, Тимъти Спол и др.
Награди: Голямата награда от Торонто, “Златен глобус” за мъжка роля на Колин Фърт, 12 номинации за “Оскар”, 14 БАФТА и др.
Това е филм, който без спецефекти би заковал дори феновете на “Аватар”. Със строгост и остроумие по английски, той развива историческия жанр през дискретната психоаналитична драма. Съсредоточен е върху крал Джордж VІ, бащата на Елизабет ІІ – преди и малко след коронясването му. Изследва колизиите на заекващия принц Албърт, херцога на Йорк, по-малкия син на крал Джордж V, наричан в двора Бърти (Колин Фърт). Действието обема периода от нечленоразделното му изявление на Уембли по случай закриването на Световното изложение през 1925, излъчвано по BBC и предизвикало национален конфуз, до всенародната екзалтация от историческата му първа кралска реч в Бъкингам през 1939, също предавана на живо по радиото и маркираща влизането на Великобритания във Втората световна война. Заради нейната пламенност и поведението му по време на войната, Джордж VІ е провъзгласен за символ на британския антинацизъм.
Филмът следва историческите събития, но не в посока на апологетичната възстановка, а чрез душевните аспекти от живота на нестандартната кралска особа: непринудената сърдечност в отношенията със съпругата Мери (Хелена Бонъм Картър) и дъщерите, страхопочитанието към бащата, паническият ужас от престола, изтощителният контакт с австралиеца в Лондон Лайнъл Лог (Джефри Ръш) – също любвеобилен съпруг и баща, влюбен в Шекспир и театъра, препитаващ се като нестандартен логопед. Той е издирен от самата Мери, видяла се в чудо след елитни медицински провали в терапията на херцогския дефект (както е известно, говоренето е важен сегмент от монархическия имидж). И центърът на филма е именно травматичното приспособяване на Бърти към безпардонната методика на Лог: от цигарена забрана в опърпания му дом, през грамофонни плочи, дихателни упражнения и психоаналитични откровения до агресия и псувни. След смъртта на Джордж V и отказа на брат му Едуард VІІІ (Гай Пиърс) от престола заради скандалния му брак с разведената (неведнъж) американка Уолис Симпсън (Ив Бест), Бърти се гъне в истерия. Постепенно високомерната му гнусливост към “шарлатанина” е изтикана от доверието – Лог не само изтръгва от него детски фрустрации, но и убеждението му, че е недостоен за крал. Създава му самочувствие. Превръща се в кралски приятел.
Потопен в британските реалии, митове и изобретения на 30-те, стилен, живописен и плавен, филмовият разказ сблъсква манталитети, воли, съдби... Това се случва най-често през колоритни детайли, включително прословутата пура на Чърчил (Тимъти Спол)... Показал таланта си още в костюмния минисериал “Елизабет І“ (2005), сега 38-годишният режисьор Том Хупър е още по-концентриран и креативен. Всички компоненти на филма са изпипани, но работата му с актьорите е смайваща, а Колин Фърт е по-пленителен от всякога.
Прочее, “Речта на краля” се гледа в захлас, подобно на “Кралицата” (2006) на Стивън Фриърс, посветен на Н.В. Елизабет ІІ и кошмарната седмица след смъртта на принцеса Даяна (вж. „Култура”, бр. 5, 2007).
В голямата “Оскар”-надпревара вече има съспенс.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
