Унгарските юристи срещу закона
Законът необосновано широко определя своя обхват, в резултат на което под надзора на Медийния съвет попадат печатните, респективно не съдържащите движещи се образи онлайн медийни продукти.
---
Свободата на печата може да се ограничава само при убедителни причини (всяка регулация е и същевременно ограничение). При електронните медии това са ограничеността на честотите, тяхната сугестивна сила, както и това, че по едно и също време достигат до голям брой хора. При печатните и интернет издания нито една от тези причини не е на лице. (Все по-малко са тези причини, както това е залегнало и в Европейската директива за Аудиовизуалните медийни услуги.)
---
За печата (включвайки и медията интернет) и досега се отнасяше общото законодателство: защита на доброто име и на личните данни, наличието на наказателната санкция при клевета, обида, уронване на доброто име (дори и с лишаване от свобода до 2 години) и т.н. Не би могло да се твърди, че липсват правни средства за действие при правонарушенията на пресата.
---
Откакто бяха премахнати учрежденията на цензурата, в цивилизования свят няма контролен орган по печата. Регулационен орган контролира единствено електронните медии; печатът се подчинява на общото законодателство.
В случаи, които досега бяха или в прерогативите на съда при правен спор между потърпевшия и медийната организация, или пък прокуратурата можеше да повдигне обвинение, сега се прилагат административни санкции на изпълнителната власт. Това решение е без аналог в Европа, но дори и в унгарската правна практика няма проблем, който би изисквал такава промяна.
---
Може да констатираме, имайки предвид особено несигурните понятия на закона (обществен морал, конституционен ред) и възможната сума на налаганата глоба, че новата регулация е тежко и необосновано ограничаване на свободата на печата, като това означава постоянна и непредвидима застрашеност на журналистическата и редакционната дейност. Сумата на глобите може да направи невъзможно функционирането на отделни медийни услуги.
---
С това е свързана и онази разпоредба на закона, според която медийният орган „има право да огледа и проучи всички средства, дела и документи, свързани с медийните услуги, с издаването на печатните медии, респективно с излъчването, които съдържат данни, отнасящи се до дори и до тайни, защитени със закон, както и да изготви техни копия или извлечения.” Това са необосновано широки „разследващи” правомощия, което не само силно ограничава редакционната свобода, но е и в противоречие с правилата за защита на източниците на информация.
---
Регулацията по отношение на Медийния комисар е противоконституционна. При пълномощията му не е изяснено на какво правно основание се базират те, въпреки това той има пълното право на достъп до документи и, макар да няма право да налага санкции, трябва да информира председателя на Медийния съвет. Медийния съвет може да задължи интернет операторите, които осигуряват достъп или съхранение на информацията, да прекратят преноса на съдържанието. Това особено натоварва доставчиците на достъп, защото от информационния поток трябва да отстранят дадени съдържания, което е в противоречие с начина на функциониране на интернет и технически много лесно може да бъде заобиколено.
---
Информационният и медиен комисар е противоконституционен и може да има парализиращ ефект (chilling effect), понеже:
Може да разследва дела, които не са противозаконни и не влизат в правомощията на Медийния орган, това е в разрез с принципа на правовата държава, според който онова, което не е забранено от закон, е позволено. Практически се разширява обхвата на правомощията на Медийния орган и върху случаи, неуредени в закона. Комисарят може да открива процедура и ex officio, което окончателно прави смехотворно позоваването на интересите на потребителите.
Всички сътрудници и самият комисар се назначават и освобождават от Председателя, той одобрява правилника за дейността им, бюджетът на комисаря е в рамките на Медийния орган. Комисарят се отчита на Председателя и Медийния съвет на четиримесечие. Осведомява Председателя „с особено внимание относно държането на доставчиците и готовността им да сътрудничат”. Така че, Комисарят не е независима институция, а лично зависи от Председателя на Медийния съвет, практически е неговата дълга ръка и може да притеснява и разследва участниците в медийния пазар отвъд задължаващото го в закона.
И макар да няма правомощия на официална власт, все пак разполага с тъждествени със Съвета правомощия да разследва. Може да изисква данни, квалифицирани като тайна, и ако доставчикът за петнадесет дни не ги представи или ги представи непълно или несъответстващо на действителността, то Службата може да наложи глоба до 50 милиона форинта по предложение на Комисаря. Да напомним: Комисарят може да върши разследвания и по действия, които не са противозаконни!
---
Медийният съвет практически може да предприеме действия срещу които и да са радио, журналист или онлайн продукт, ако той бива разпространяван на територията на Унгария. Дори и да има възможност от гледна точка на правото на ЕС да се аргументираме относно правилността на предложението (изброените защитени интереси могат да бъдат считани за убедителна причина от обществен интерес, така че правят възможно недискриминационното ограничаване на предоставянето на услугата), то изпълнението на разпоредбата е особено несигурно. Намерението е да се предприемат действия срещу чуждестранните сайтове правонарушители, но това няма да е по-просто, отколкото досега, отгоре на всичко законът включва в обхвата на регулацията и чуждестранни вестници.
---
Един от основните проблеми, свързан с обществените медии, е централизиране на производството на новинарски програми, което ограничава обществения им характер тъкмо при една от най-важните им функции - информационната. Очакваното намаляване на разходи не може да е единствената гледна точка, влияеща на свободата на печата; от друга страна, липсват оценки за въздействието, които да подкрепят факта на намаляване на разходите.
---
Друг проблем е непрозрачността на финансирането. ЕС приема единствено такива решения, при които за определени обществени задачи се уреждат определени суми. Това на първо място е гаранция срещу прекаленото финансиране, но е напълно подходящо да бъде избегнато и недофинансирането. В закона обаче финансирането не е свързано с изпълнението на конкретни задачи и размерът на употребимата сума е напълно независим от действителните натоварвания на отделните медии.
Дейността на МТИ [Унгарската телеграфна агенция, бел. ред.] да предоставя безплатно новини (което поставя в неравнопоставено положение останалите новинарски агенции), при това с държавна помощ (което е в противоречие с правилата на конкурентното право), е възможно само при горните строги условия.
---
Според решения на Конституционния съд, влиянието при определяне на съдържанията в радиата и телевизиите от страна на правителството и на партии е противоконституционно. (Както и влиянието на Парламента, затова и съставът на Комисията само от парламентарни делегати е противоконституционен). Решенията на КС от 1992 и 1999 година постановяват за тогавашната медийна регулация, че тя, „поради липса на гаранции срещу влиянието на правителството, е противоконституционна.” Днес същото може да се каже и за сегашния закон.
---
В закона се изисква балансираност в рамките на отделните предавания, което е невъзможно и ненужно. Медийната теория познава вътрешен и външен плурализъм, където вътрешният означава, че всеки отделен канал би трябвало да е балансиран. Но това не се е осъществявало и досега, понеже съществуват пристрастни медии, нещо, което във времето на информационното общество не би могло да бъде критикувано дотогава, докато външният плурализъм е валиден: тоест, докато всички медии не обслужват една единствена политическа сила. Понастоящем, тъкмо под въздействие на този закона, ни застрашава тази опасност.
---
Информационно задължение за печата: където има свобода на печата, там печатът няма такова задължение. Имат го (евентуално) обществените медии. Изразите „многостранно, навременно, обективно и балансирано” още в предишния закон бяха нетълкуваеми и водят до самоволно и непредвидимо правоприлагане.
Забраната за подбуждане на омраза срещу „личности, нации, общности, национални, етнически, езикови или други малцинства или което и да е мнозинство, както и срещу която и да е църква или верска общност” прави прекалено широк кръга на защитаваните обекти. Още по-лошо е положението в следващата част, където дори завоалираната обида спрямо тях е правонарушение. Въз основа на това, всички медии са под угроза, онези, които си позволят да публикуват критическо мнение, например, за политиката на една държава, за която и да е общност, за католическата или сциентоложката църква. С претенцията, че законът защитава всяко малцинство, респективно всяка мнозинство, практически се обхваща всичко и всекиго – така че никой и нищо не може завоалирано да бъде обиден – и това прави напълно невъзможно изразяването на мнения.
---
Според новия медиен закон, в случай на нарушаване на изискването за балансираност и безпристрастност, установяването на правонарушението може да бъде инициирано не само от засегнатия, а от когото и да е, което ненужно и несъразмерно ограничава свободата на изразяване на мнение, защото противоречи на правото на самоопределение, произтичащо от правото за човешко достойнство.
---
Недопустимо е правителството да може да оказва влияние на Съвета, като назначава неговия председател. Фидес попълни бройките на членовете на Медийния съвет и останалите длъжности със свои хора за девет години, което осигурява за повече от два парламентарни цикъла упражняването на натиск върху пресата според интересите на партията.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
