Малина на глас
Малина Томова. “Жизнен опит”. Избрани страници от книга на познанието. Съставителство и бележки Иван Цанев. ИК “Жанет 45”, Пд, 2010
Не знам дали - след като години не съм посягал към творбите на Малина - още ме бива да съм на служба при “всеразбиращия Бог на четенето”, за който говори тя. Но да заявя:
Мисловната поетика на Малина Томова е камерна - и същевременно достолепно-гражданска. Камерна, защото изрича деликатно, но опърничаво откровение. И гражданска – защото задава сложна – и често непостижима за другите извън поезията – нравствена самовзискателност.
Какво слепя тези противоположности?
Може би стоицизмът, който прави Малина особено чувствителна към тактичното, към уместното, към равновесното. Защото тя е поет на такта: истината да бъде видяна и поднесена без никакви компромиси - така, че да не наскърби живота.
Иззад държеливата и горчива мъдрост на Малина наднича приказното начало на една хармония. Не бих се побоял да я нарека семейна хармония. Но това, разбира се, е едно широко разбирано семейство, в което другаруват и устояват един до друг насред перипетиите на живота щедрите в пластическо отношение образи в лириката на Малина; образи, съединени в цялост от един здрав и логичен синтаксис. Синтаксис, който брани връзките между нещата и в нас, и около нас. В мощни стихотворения като “Плач за Александър”, където нелепо умира новороденото тъкмо с победоносно име.
Не, това не е светла книга. Това е мрачна, угрижена, жертвоготовна, насмешлива и любяща книга. Свръх скептична към модите на деня. Може би и на това се дължи дългото книжовно мълчание на Малина Томова, нарушено от затрогващата конспирация на нейния съпруг Иван Цанев да осмисли и представи жизнения опит на поетесата по повод нейната 60-годишнина, която трябваше да отпразнуваме на 21 януари миналата година.
Може би обяснението за отдръпването на поетесата Малина се намира в “Слабите места на поезията” – един хаплив в лирическата авторефлексия цикъл. Неговите послания, прочее, предхождат значително споделеното тези дни пред мен от един знаков поет наблюдение: поезията се завръща в приватността – там, където с “ежелюбов” един текст може да стане поезия. Извън конкуренцията, първенството, извън междутекстовостта дори... Ала Малина говореше “на глас” във времето, когато се ослушвахме. И вече бе сдържана, когато гласът “стана символ на общоприета дързост”. Като медал за предварителни заслуги...
Да, аз разбирам напълно Малина, но съм “ежеблагодарен” на Иван Цанев - с “Жизнен опит” той ни показа силните места на нейната поезия, спокойно устоели срещу безсмислиците.
P.S. А че тази книга е празник, свидетелства последният й дял – “Прочити и отгласи”, в който Иван Цанев е събрал не само откъси от рецензии за книгите на Малина Томова с автори като Здравко Недков, Екатерина Йосифова, Иван Николов, Дьорд Сонди, Атанас Лазовски, Светлозар Игов, Йордан Каменов, Златомир Златанов... В “Жизнен опит” има и вдъхновени през годините от Малина стихотворения от Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Калина Ковачева, Рада Панчовска, Мария Георгиева, Азиз Таш, Николай Бойков, Божана Апостолова... Не се сещам за толкова мн
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
