Висока музика
Възможно ли е след повече от два часа музика някой да иска да слуша още, и още? Да, такова бе не само собственото ми желание, но вероятно и на мнозина от многобройната публика, изпълнила зала „България” на концерта на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под палката на Емил Табаков (21януари), чиито неспиращи аплодисменти и викове „браво” дълго не позволяваха на диригент и оркестър да напуснат сцената. Един изключителен диригент, един необикновен солист, един мобилизиран и въодушевен оркестър, силна, всепоглъщаща музика – изживяванията от тази вечер на докосване до високите сфери на музикалното майсторство едва ли могат да бъдат описани в традиционната рецензия.
Най-напред – среща със световно прочутия английски пианист Майкъл Рол. И ако на някого в предварителните рекламни анонси за него определението „феноменален” може би се е сторило прекалено (днешният слушател е вече твърде разглезен от многостранните съвременни технически възможности за познаване на изкуството на най-големи музиканти от цял свят), то изпълнението му тази вечер доказа, че той наистина е феноменална индивидуалност като инструменталист и интерпретатор. Банално и непълно би било да се изредят само суперлативите за неговия пианистичен виртуозитет, релефно изваяна фразировка, артистична изявеност. Интерпретациите на Майкъл Рол на Бетовеновия Четвърти концерт и на Малка фантазия на Моцарт (на бис) бяха необичайни, оригинални, но убедителни със своята цялостна логика. А изумителното богатство на динамични и темброви нюанси на неговия клавирен тон – с пределно наситени обемни дълбини, деликатна мека крехкост (в проникновения диалог с оркестъра във втората част) или бляскава звънкост – създадоха уникалната звукова аура на силното му сценично присъствие.
Петата симфония на Малер още навремето Бруно Валтер нарича „шедьовър, портрет на автора в апогея на неговия живот, сила и майсторство.” Струва ми се, че в изпълнението на Емил Табаков на Малеровата музика се крие нещо повече от великолепна интерпретация, може би в известна степен то открехва съкровена част от неговия собствен вътрешен „портрет”. Табаков отдавна е овладял в целия му обхват необятния Малеров свят, но всяко ново негово изпълнение разтваря нови дълбини в познанието му за тази гениална музика, нови прозрения във философската й същност. В зрелите си години днес диригентът внася по-уталожена мъдрост в осмислянето на Малеровите опуси, напълно запазвайки обаче онзи темпераментен интензитет и мащабност, които помним от първите му интерпретации в неговия прочут цикъл с всички симфонии на Малер и Брукнер.
В изграждането на гигантската петчастна симфония Емил Табаков открояваше с ярка диференцираност контрастните плоскости, същевременно запазвайки консеквентна вътрешната линия на градация, не нарушавана от внезапните преломи между сгромолясващи се звукови маси и замиращи, сякаш разтварящи се в пространството тихи динамики. Той намираше нови, нечувани досега нюанси в солистично изведените инструментални партии, очертани с релефна яснота в полифоничните наслагвания, а монолитните оркестрови tutti израстваха с пределна звукова мощ и хомогенност. И Петата симфония – преломния опус в зрелия Малеров симфонизъм - диригент и оркестър разстлаха със силно сугестивно въздействие и дълбоко усещане за колизиите на този сложен творчески мир, разкъсван между трагика и патетика, гротеска и вяра в просветлението.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
