Уикилийкс, митът за прозрачността
Добродетелният Уикилийкс... По милостта на един млад и безделен воин, целият свят ще е в течение на подмолните страни на световната дипломация! И така ще навлезем в един светъл период, в който информацията ще бъде предавана в реално време, от уста на ухо, от един гражданин на друг. Във всеки случай, това ни казва митът за Web 2.0 – мрежата, която се самозахранва от потребители доброволци, подобно на Уикипедия, – когато се противопоставя на „традиционното” функциониране на информацията.
Какво всъщност ни казват за Уикилийкс от няколко дни насам? Преобладаващата гледна точка ни описва, от една страна, съюз между политици и журналисти, които се споразумяват да пазят в тайна същността на тревожните информации. От друга страна – един разяждан от любопитство, но държан в невежество народ. И накрая, смели водачи, които събарят преградата, разкривайки на света това, което професионалните политици искат да скрият от него. Митът има достойнството да бъде простичък. Неговото епично измерение без съмнение ще вдъхнови за дело множество доброволци на самоуправляващия се Web. Всичко това не пречи този мит да поразсмее всекиго, който от близо се интересува от движението на информацията. Нека анализираме накратко идеята, която циркулира около „аферата” Уикилийкс: самоуправляващата се мрежа предлага на гражданите по света информации, които политиците и журналистите крият от тях. Има поне две объркващи неща.
От една страна, е съвсем погрешно да се смята, че информациите са „оставени на разположение на обществеността”, когато напълно доброволно са качени на един специализиран сайт. На „обществеността” й остава да прекрачи няколко бариери, които не са от най-незначителните. На първо място, това е езиковата бариера за онзи, който не знае английски. След това следва аматьорското му сърфиране напред-назад сред хиляди страници, препратки, информации, които в най-добрия случай ще му бъдат слабо познати.
С риск да прозвучи малко брутално, трябва да се признае, че на по-голямата част от „обществеността” дори на ум не й идва да инвестира време и енергия в тази продължителна разходка. От половин век насам и американски, и френски изследвания върху възприемането и употребата на информациите показват, че гражданин, който е напорист, свободолюбив и жаден да изгражда собствени източници на информация, е рядка фигура, която като цяло се помества в своята група като „лидер на мнение”; неговите колеги и приятели, на които той в определени случаи служи като един от източниците на информация, се консултират с него, за да изградят собствените си мнения.
Така че, можем да се обзаложим: Уикилийкс няма да провокира радикална промяна в общественото мнение и ако той безпокои правителствата, то причините са преди всичко свързани с вътрешната сигурност на дипломатическите им отношения, отколкото с опасения да не загубят доверието на избирателите.
Потвърждения. Това ни води към идеята, че Web 2.0 е театърът на най-сензационните и революционни разкрития. Но за какви разкрития говорим? Че Никола Саркози бил смятан от посолството на САЩ във Франция за „най-американския” президент и то веднага след неговото избиране? Че Барак Обама се бил вторачил в Изтока и че неговите сподвижници го приканвали да се интересува повече от Владимир Путин, отколкото от Дмитрий Медведев, заради влиянието на първия върху втория? Ласкаем се, че сме въвлечени в тайната, забавляваме се с финтовете на дипломатите, но в крайна сметка, бързо се отегчаваме от всичко това, защото почти не сме се съмнявали в него.
Тези информации потвърждават изцяло онези, които вече журналистите бяха разпространили по мрежата или някъде другаде. Те потвърждават най-вече онова, за което социологията на медиите вече ни бе осведомила по отношение работата на журналистите: разбира се, че има неща, „казани под сурдинка”, и съзаклятничество както във всяка сфера на съвместна дейност. В този смисъл, за онзи, който иска да чете между редовете, информациите, „казани под сурдинка”, никога не остават за дълго такива; основното е, че онова, което е „казано под сурдинка”, като цяло става обект – поради липса на публично разпространение – на едно сублимационно, широко разпространение посредством алюзии, препратки и дребни издайничества. Накратко, който чете редовно пресата, можеше да си създаде доста точна представа какво днес масово ни предоставя Уикилийкс.
Това размишление върху Уикилийкс в крайна сметка ни изправя пред въпроса за работата на журналистите в едно общество, което смята информацията и за основна ценност, и за носител на пазарна стойност, обратно на безплатната страна на мита Уикилийкс. Тя ни напомня, че журналистите и вестниците в епохата на концентрациите и взаимозависимостта – при все реалните съкращения сред журналисти, дизайнери, документалисти, фотографи, оператори и др. – имат съществена роля в основополагащата дейност по информирането, работа, която в много по-голяма степен е заплашена от възприемането на пресата като прецизна машина за пари, отколкото от допълващите функции на Web 2.0.
Превод от френски Момчил Христов
Мнение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
