Хуморът не ни е чужд!
Жечка Георгиева. Ние, гениите. ИК Колибри, С., 2010
Ако се усещате понякога преситени от цветистото многословие на интелектуалната проза, ако ви се иска да попаднете в свят, където развлечението не се случва задължително в екзотични имена на места и герои, тогава бихте могли да посегнете към една книга, която не е нито криминален бестселър, нито „висока” литература, нито дори роман, но въпреки това ще ви накара да се забавлявате в продължение на няколко часа. Трудно, а и едва ли е необходимо, да се дефинира в жанрово отношение току-що излязлата, но затова пък дебютна, проза на Жечка Георгиева. Може да бъде мемоар, може да бъде пътепис, може да бъде есеистика, някой току-виж я нарекъл роман... но онова, което ни припомня, е шареното време на българската литература след Освобождението, когато границите между литературност и нелитературност са все още доста неясни, а това позволява на Захари Стоянов да напише Записките, а на Алеко Константинов – До Чикаго и назад и Бай Ганьо. Всъщност, точно мисълта за Алеко ми се въртеше непрекъснато из главата, докато четях книгата. От една страна, защото срещаме същия жив, любознателен, интелигентен, но и родно ограничен поглед към чуждия свят, същото умение за насмешка над своето, същата потребност от съпоставка между вчера и днес, ние и вие – сякаш някои черти на българския човек просто не искат да си отидат. От друга страна, има някаква прилика между манталитета на бай Ганьо от първата част и модела на мислене, в който се самопредставя героинята на тези „записки”. Разбира се, има и разлика, която започва оттам, че Алеко все пак не описва себе си в разказите за бай Ганьо, докато нашата авторка с женска смелост (някой може да каже и мазохизъм) се е отказала от радостта да се самопокаже и увековечи като високообразована, интелигентна и дори почтена българка. За сметка на тези красиви качества, можем да я видим нахална, лакома, пресметлива и ... типична, бих казала.
Но какво все пак представлява писателският дебют на Жечка Георгиева, която – освен че е част от издателския екип на „Колибри” (имам си издателство, защо да не си издам книга, пише тя в ясна прилика с онзи-за-когото-се-сещаме), е била автор единствено на две книги за отглеждане на стайни растения. В центъра на разказа е историята на издателство „Колибри” – с всички падения и възходи на скромно прорасналата преди две десетилетия у нас частна инициатива. Другите герои на тази интрига (и в това също се крие удоволствието от книгата) са хора, които много от нас, читателите, познават: Силвия, Рони и „малката” Жаки. Тяхното присъствие е също така цветисто, остроумно, дори малко „подличко” на моменти представено, с което, разбира се, гали воайорските страсти на четящия българин. Всъщност, всички герои на книгата са „истински” – няма измислени имена, места и събития; това обаче не я прави нито дневник, нито изповед. С много особености на липсващата буквална литературност, пред нас все пак е литература, която – освен че доставя на своята авторка удоволствието да пишесебе си – знае какво прави и докъде може да се простира в умението за откровеност. Извън истинските герои, „истински” са и спомените за онова време непосредствено след 1989, което едва сега, от дистанцията на две десетилетия, можем да забележим като забавно и пъстро, своеобразен карнавал на българските собственически страсти. Що се отнася до чуждия свят, той – парадоксално – изглежда по-обикновен и безличен от нашия. Може би защото авторката не се е побояла да го представи в онази „егоистична” перспектива, в която здравото, властно „наше” поглъща „тяхното” с апетита на изгладнял човек. И тази кулинарна метафора не е случайна, тъй като яденето е сред главните герои на разказа. То винаги се развихря точно „навън”, в чужбина, сякаш българинът, все още по байганьовски, е склонен бързешком да поглъща (преди да е разбрал или овладял) радостите на чуждия свят.
Няма да пиша повече, защото се чувствам така, сякаш ограбвам удоволствието на всеки, който би могъл да приседне у дома сред студа и празниците с това ведро, самоиронично и развлекателно четиво.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
