Ботокс в главата
Джулиан Асандж, създателят на Wikileaks, вече две седмици е „притча во езицех”. Качените 250 000 единици секретни документи „от дипломатическата комуникационна мрежа на САЩ” му осигуриха популярност, която го изстреля на гребена на информационния поток, като очакванията са сп. „Time” дори да го обяви за „човек на годината”. Асандж промени радикално медийната среда и разбуни духовете: тайните на реалното изтичат във виртуалното, за да се опубличностят в медийното и оттам да ударят с удвоена сила същото това реално. Вече не т.нар. „средства за масова информация” създават новините, създават ги хакерите, които изваждат скелетите от гардероба на политиците и мръсните им ризи с цел, както те твърдят, да пречистят обществената атмосфера от миазмите на секретността. „11 септември на дипломацията” – тъй шокови са аглавията...
Шок се стеле и над българското жълто медийно поле, отново поради „изтичане” – в „Уикенд” бе публикувана снимка на футболиста Валери Божинов, лакомо целуващ се с „плеймейтката” Николета Лозанова („плеймейтки” наричали момичета на месеца на сп. „Плейбой”). Дотогавашната негова конкубина – фолкпевицата Алисия, е съкрушена и в съкрушението си неусетно се оказва на диванчето в предаването „Отчаяни съпруги” на Нова телевизия. Ред емоции, ред признания (сълзите са кът, ако и водещите да разиграват сцени на успокояване и утешаване и да обявяват често-често реклами, докато разстроената „фолкмейтка” се съвземе): напомпани с ботокс устни се кършат, цупят и чупят в неистов мерак да се изобрази болка и страдание, да се представи една истинска „човешка трагедия”. Е, нещо е понаучено от пиара: Валери Божинов се разделил с нея точно на рождения ден на сина им (за любопитните – 12 октомври), цели три месеца не бил виждал малкия Валери, „Мамо, с кого тате се целува?”, невинно пита изоставеното ангелче, а майка му „тогава рухва”... Изобщо мъка, която, Боже, я има баш по жълтия свят...
Това е страхотно съвпадение, манна за всеки медиен наблюдател, за да сравни трусовете, разкъртващи публичността по света и у нас. Не че нямаше и в България вълнения около секретната дипломатическа поща на САЩ, но те в никой случай не могат да се сравнят с вълненията, възбудени от изневярата на плейбоя Божинов с плеймейтката Лозанова. Почти цял час бяхме свидетели на безсилните напъни на „измамената” да трогне сърцата ни с милозлива изповед, непрестанно течеше надписът: „Ексклузивно: Първото интервю на Алисия след раздялата й с Валери Божинов”, а водещите ахкаха и охкаха съчувствено горе-долу на всеки 4-5 минути. Прочее, да се сещате да е отделяно толкова ефирно време на някой съвременен български творец – художник, писател, актьор, режисьор? То и към Wikileaks нямаше кой знае какво внимание, само чухме, че US институции се интересували от биометричните данни на наши първи мъже и жени, както и че сме продали оръжия на Йемен и Армения, някои от които стигнали другаде... Една обикновена новина сред многото други новини – кой чул, кой разбрал, кой не, голяма работа. Обаче Алисия с нейните гънещи се ботоксови устни – ей това е наистина голяма работа!...
Естествено, далеч съм от мисълта, че точно в „Отчаяни съпруги” може да се постави проблемът с Wikileaks и данните, компрометиращи българските власти. Иде реч за друго: много от частните български телевизии (а Нова особено) са оцветени в ярко жълто, потискащо всичко друго. Изричал съм го: в някаква степен Нова телевизия е жълтата телевизия на България; телевизията, в която простотията и пошлотията виреят най-обилно. От нейния екран (е, не само от нейния) ни залива такава семплост, че човек чак го хваща срам заради това, че умни хора ( все пак да правиш телевизия се иска акъл, нали?) се излагат така. Сякаш главите им – като устните на Алисия, са пълни с ботокс, не с информация. И същия този ботокс го пробутват на нас, зрителите, та и нам да ботоксират мозъка...
Защо се чудим тогава, че сме нацията с най-ниски образователни резултати в Европа?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
