Ходене по буквите , брой 43 (2881), 10 декември 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Джон Гатоу. “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование”. Превод от английски Гаяне Минасян. ИК “Изток-Запад”, С., 2010, цена 10 лева
За първи път на български името на Джон Тейлър Гато се появи, струва ми се, именно на страниците на “Култура” (вж. речта му “Седемте училищни урока” - бр.39 от 9 ноември 2006 г.). Събрани накуп, обаче, словата на Гато при получаването на наградите Учител на годината и при други почетни поводи слагат щипка либертариански катран в иначе страстните му убеждения. Страстни дотам, че разрушават „розовите” ми представи за държавност и общност. Гато твърди, че “Ние живеем в мрежи, а не в общности, и по тази причина всички, които познавам, са самотни.” Училището играе главна роля в тази трагедия, както и в задълбочаващата се пропаст между социалните класи, продължава той. В този план споделям изцяло валидните му и за българското начално и средно образование критични бележки, но трудно мога да приема предлаганите решения. Да, децата не проявяват никакъв интерес към света на възрастните; да, те не могат да се съсредоточат дори в неща, които сами са избрали; да, съзнанието им не излиза извън пределите на текущия момент; да, те са жестоки едно към друго и презират хората, чиято нужда от помощ е твърде явна; да, те не могат да понесат истинската интимност, защото цял живот са градили навик да крият себе си и пред външния свят демонстрират самоличност, взета назаем от телевизията; да, децата са материалисти... Всичко това ни е ясно, господин Гато. Аз поне съм признателен на Ели Иванова, която подби въодушевлението ми от “Затъпяване”: “Истината е, че дори ако някой каже на Джон Гато: “Добре, ще премахнем звънеца, ще махнем разделението на уроците, децата няма нужда да вдигат ръка за разрешение за тоалетна, няма да има наказания и похвали, така добре ли е?“, ще си проличи, че това няма да разреши проблема според неговото виждане. Логиката му си остава, че държавата иска да има тъпи работници и никаква реформа не помага, aза целта трябва да се премахне намесата на държавата изобщо. Тоест, за тезата си (целенасочено потисничество на държавата) използва аргументи (методологията на обучението), които нямат нищо общо с нея.” <http://razmisli.wordpress.com/2010/11/28/john-gatto-bulgarian/> Тъжно е, че дебатът за домашното образование у нас като неизбежен противовес на държавното обучение започва с патетичен фалстарт.
 
Снежана Иванова. “Пролуки”. Издателство “Фабер”, Велико Търново, 2010
Не само защото авторката живее в Търново, тази стихосбирка ще остане встрани от обичайното критическо полезрение. Стихотворенията на Иванова, в които езикът се разрежда, а смисълът се сгъстява, са едра хапка – и ако нейният (само) православен (ли?) мистицизъм се услади на едни, ще приседне на други. Същото е и с материнската версия на феминизма й. Ако, когато се кръстосат двете, възмущението, екстазът и самородната поезия са неизбежни. “Не съм детето а владетелят/ но кой да ме познае”, признава поетесата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”