Български  |  English

САЩ и ЕС пред Лисабон

 

Срещата на върха на Г-20 в Сеул на 11 и 12 ноември се провежда в момент, когато координацията на международното икономическо сътрудничество се е озовала в зона на силни турбуленции. Забавянето на американската икономика и американското решение да се възприеме агресивна монетарна политика навеждат на мисълта, че Вашингтон ще се опита да стовари върху другите цената на възстановяването на равновесието в света. Особена загриженост предизвиква бързото влошаване на отношенията между Съединените щати и Европа.
Веднага след Сеул, САЩ и ЕС ще се срещнат в Лисабон – здравомислието би насрочило срещата преди, а не след Г-20. Въпреки всичко, става дума за твърде сериозна среща, за да бъде оставена тя на заден план. Влошаването на отношенията между САЩ и ЕС е драматично в сравнение с това, което беше през дванайсетте месеца след краха на Лемън Брадърс, нещо като „златен век” в световното управление, когато засилването му бе мислено като изключително необходимо както от САЩ, така и от Европа.
Сътрудничеството се отрази в развиването на световните институции за икономическо управление, така че, по времето на Г-20 в Лондон през април 2009 - най-лошия момент на икономическата криза, цялата рамка на сътрудничеството, включително съгласието по едно фискално стимулиране, изглежда беше намерила солидни основи за преговори/дискусии.
Разбирателството между Европа и САЩ започна да се влошава в края на 2009 и продължи през 2010. На срещата на Г-20 в Торонто различията вече бяха големи – европейците търсеха прилагането на стратегии, които да изключват стимулирането, убедени, че допълнителни дефицити и нови наливания на ликвидности ще дестабилизират икономиката. Американците, напротив, смятаха, че растежът на Съединените щати е в опасност и искаха засилване на стимулирането на икономиката.
През 2009-2010 се видя, че големият скок на американската икономика не може да бъде удържан и когато икономическите условия в САЩ започнаха да се различават от европейските, „случайното сътрудничество” приключи и политическите различия от последните десет години се върнаха.
Една по-предпазлива интерпретация би била, че САЩ и Европа все още не са наместили сътрудничеството си според новата световна рамка, създала се след кризата. Тази рамка се характеризира с три фактора: различната тежест на трансатлантическата икономика, отношението между растеж и фискални политики в дългосрочен план, необходимостта да се изградят национални и регионални политики, които държат сметка за световните неравновесия.
Глобалното управление се промени с кризата. Г-20 замени Г-7 като привилегирован форум на правителства и централни банки. Днес финансовата координация се извършва по време икономическата световна среща на 34-те гуверньори на банки в Базел, а не както беше преди - по време на срещата на Г-10. Съветът за финансовата стабилност увеличи броя на участниците си, надхвърляйки числото на страните от Г-7. В последно време пък Международният валутен фонд преобръща своята квотна система, с което намалява тежестта на Европа.
При тези нови условия САЩ и Европа трябва да намерят баланса, за да могат да си сътрудничат. Напълно е безсмислено, например, да се обсъжда обменният курс на еврото и долара, като не се взима под внимание ролята на китайския юан. Ако тя се включи в обсъждането, много бързо САЩ и Европа ще разберат ползата от съвместните си действия. Освен това, САЩ и Европа ще бъдат принудени да си поставят въпроса „кой подкрепя конюнктурата.” Те ще трябва и заедно да погледнат в посока към новоиндустриализираните държави. Координацията на икономическата политика може да бъде успешна само когато изискванията за един нов глобален ред бъдат спазвани от всяка отделна страна. И именно това все още не може да започне да функционира.
По време на срещата на върха в Лисабон САЩ и ЕС ще трябва да се разберат за отричането на протекционизма, ще трябва да премахнат и бариерите за технологичния трансфер - най-вече в сферата на екологията. И накрая, двамата партньори ще трябва заедно да се произнесат за иновациите и за защитата на работните места. Ако САЩ и ЕС искат да им повярваме, те ще трябва да покажат едно вътрешно единство, защото за момента сигналите, които подават, не отговарят на желанията.
И дори срещата на върха ЕС- САЩ да не е мястото за договаряне на валутната политика, Вашингтон трябва публично да признае, че подобна координирана политика е необходима.
ЕС ще трябва да предложат приложима програма за икономическо управление. Без да бъде поет ясно формулиран ангажимент за една политика, в която да бъдат взети под внимание и последствията от политиката на САЩ и ЕС върху другите страни, Новият трансатлантически дневен ред определено ще загуби всякакво доверие.
 
11 ноември 2010, Il sole 24 ore
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”