Ходене по буквите
Лукиан. Избрани съчинения. Диалози на хетери. Токсарис, или приятелството. Как се пише история. Превод от старогръцки Димитър Илиев, Драгомира Вълчева, Марта Ивайлова. Редактор Доротея Табакова. Издание на Колекция Архетип. С., 2010, цена 9 лева
Следващият път, когато бродя над Амфитеатъра в Пловдив, ще си представям Филипопол през II в. сл. Хр.- и Лукиан, минаващ оттук като гастролираща суперзвезда на реторическото изкуство. Разликата между нас е чевръсто изтрита в интригуващия антипрогресистки предговор на Димитър Илиев, където Лукиан е обявен за постмодернист – и това екстравагантно твърдение е доказано от учения така спокойно и задълбочено, че вече се почувствах старомоден. Както украинецът Гогол в руската култура, така и сириецът Лукиан навлиза в гръцката отвън, но това ни най-малко не може да бъде разпознато от изисканите му език и стил, продължава Илиев – и ме убеждава в жанровите престъпления на най-прочутия оратор сред „вторите софисти”; новаторски престъпления, благодарение на които пародира или колажира разнопосочни културни влияния, тласкайки напред с подигравките си осмислянето на своята инак спокойна епоха. Както се уверих и от трите превода, Илиев е прав да смята, че никъде не може да сме сигурни къде Лукиан приказва сериозно и къде иронизира. Намирам за отличен ход на издателя факта, че всеки от тримата преводачи е написал и свой предговор към текста – съответно Илиев за „Диалози на хетери”, Драгомира Вълчева за „Токсарис, или приятелството” и Марта Ивайлова за „Как се пише история”. Прочее, от Вълчева разбирам, че сравнението между гърците и скитите в „Токсарис” влиза в обращение през 1853 г. през нашия „Цариградски вестник”, където в превода на Лукиан от Пандели Кисимов скитът вече е славянин и побългарен като Стрелко... Нека се отнесем към този куриоз според съвета на Лукиан в „Как се пише история”: „Ако пък се натъкнеш на някаква небивалица, то я разкажи, без изобщо да й вярваш, просто я изложи и всеки да си мисли каквото ще, така никой няма да те обвини, че си взел страна относно истинността й.”
Лучиан Боя. „История и мит в румънското съзнание” Превод от румънски Стилиян Деянов. ИК „Критика и хуманизъм”, С., 2010, цена 19 лева
Лукиан заявява: „...история също трябва да се пише така – повече насочена чрез истинността към бъдещото очакване, отколкото към създаване на удоволствие у възхваляваните в момента, постигнато чрез ласкателството”. 18 века по-късно проф. Лучиан Боя пише „Не може да се живее извън въображаемото. Животът на всяка една общност е организиран около съзвездие от митове. Всяка нация има своята собствена историческа митология. Нищо не може да изясни по-добре настоящето и избраните пътища към бъдещето от начина, по който едно общество разбира и приема миналото си.” Капиталният труд на Боя, предизвикал сензация в Румъния, има стойност, еквивалентна на стойността на „Балкани. Балканизъм” на проф. Мария Тодорова за балканската и източноевропейската историография и политология. Прочитът на книгата му върху въображаемите конструкции, които сплотяват общността чрез осмисляне на базисни ценности, предстои.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар