Български  |  English

Първите 10

 

В пренаситения напоследък културен афиш на софийските галерии се забелязва ретроспективна вълна и то не от далечното минало, а от последните едно-две десетилетия. В европейски аспект забелязахме социален парадокс в честванията от падането на берлинската стена, които намериха своето място предимно в програмите на традиционно западно ориентираните европейски страни, а тук, в източната половина, те минаха по-скоро като техен отзвук и деформиран образ. Нашият “източен” поглед предпочете да се върне в годините на преход с припомняне на случилото се в културно-художествения живот и неговото затруднено дишане, с появата на нови органи и играчи, техния опит за отговор в мимикрия на събитията от онова време [1]. Това не е нов прочит, нито повратна смяна на позициите, а като че ли институционализиране на “героите” и техните ”истории”, на “играчите” и техните ”игри” от последните 20 години.
Изложбата “10-те години”, организирана от италианския галерист Енцо Канавиело, която гостува в галерия “Мисията” на Държавния културен институт към Министерството на външните работи в София, идва точно навреме. Тя предоставя възможност за съпоставка и външен поглед към последните 10 години от работата на една независима частна галерия, каквато е тази на Канавиело, но в малко по-западна посока. Арт студио Канавиело (Studio d’arte Cannaviello) е посветило артистичния сезон 2009/ 2010 на ситуацията, наречена от тях „десетте години”, представяйки колективна експозиция на неформалната група от млади артисти, създала се около легендарната галерия. Тя е смел опит за обмен както на практики, така и на реални произведения в конкретен контекст, които не са капсулирани и ориентирани към определен кръг от зрители или пазар. Напротив, те могат да са създадени във всяка една точка на света и да бъдат представени на глобалния пазар на изкуство. Странно, но факт е тяхното равновесие и взаимно допълване.
Кураторът е подбрал за изложбата 11 автори, които се представят с две или три свои творби. Някои от имената са ни познати, като това на Стефано Кумия, участвал в изложбата “Palermo/Вавилон/Palermo”, състояла се преди две години в галерия “Райко Алексиев”, или Умберто Киоди, който бе удостоен със самостоятелна изложба в Националната художествена галерия. Произведенията на други автори се показват у нас за първи път.
Общото впечатление при подбора на младите художници е за обединяването им според принципа на работа в контекста на формулирания „свободен италиански стил” и търсенето на нова фигуративност в изкуството. Това е своеобразен превод, свързан с трудното „общуване” между съвременното визуално изкуство и пазара на художествени произведения. Естествено бе изведена темата „Дефицитите на българския пазар на изкуство”, която се появи още през 2008 като интервю на проф. Аксиния Джурова с Енцо Канавиело във в. „Култура”[2] по повод първата му поява на българска сцена с изложбата на Киоди.
Изборът на образи, които котират определено визуално предпочитание (на галериста), не е случаен. Разработката на фотографски и видео изображения с технологично “пикселизиран” живописен маниер в платната на Габриеле Бручели получава голяма популярност именно през тази декада. Тя се харесва и съответно продава. Лиричните линии на Тамара Фериоли рисуват почти ренесансови образи с магична реалност, която в навечерието на новия век симулира и новия тип изразност. Извадени от контекста, реални образи „изскачат” от белия лист в рисунките на Томазо Горла, за да покажат, че са там за малко и случайно. Приказните барокови арабески на Умберто Киоди с корнизи и стари фотографии в рамки, чиято колажност демонстрира обръщане назад във времето, носят аромат на носталгия и “нова митологичност”. Мултиплицираната целувка в студенината на изстиналия сиво-зелен колорит в живописта на Силвия Идили е като нереален кадър от миналото. Космическа светлина с ярките цветове на Енрико Минтуци очертава ръба на перфектната форма. Цветния шахматен пъзел, който рисува Стефано Кумия, превзема междублоково пространство. И всичко това, по своему ново като образ, носи стария модел на класическата кавалетна живопис.
Иска ми се да продължа да гледам тези млади автори, които рисуват пред мен моя настоящ свят – модерен и технологичен, реален и не дотам, с доза носталгия и оптимизъм. Глобален, а не локално стресиран от политическата и социална конюнктура на определен регион или държава. Това е впечатлението от невъзможната съпоставка на случилото се у нас и това навън през 10-те години от“преди”.


[1] Изложба “Групата XXL. Реминисценции от 90-те”, СГХГ, октомври-ноември 2010; Изложба “Колоритът задължителен. Д-р Гатев”, галерия Сибанк, октомври-ноември 2010; Изложба “Аквариум” - творби от фонд “Съвременно изкуство” на СГХГ, галерия “Алма Матер”, септември – октомври; Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА, СГХГ, юни-юли 2010.
[2] “Галеристът Енцо Канавиело. Дефицитите на българския пазар на изкуството”, в. „Култура”, бр. 20/ 30 май 2008
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”