Хайнц Холигер: Никой нормален човек не композира
Тази година светът отбелязва 200-годишнината от рождението на Роберт Шуман. Името му и творчеството му се отнасят към епохата на романтизма. Предлагаме ви разговора на музикалния критик на вестник “Ди Цайт” Клаус Шпан със световноизвестния швейцарски обоист, диригент и композитор Хайнц Холигер (1939) за това, какво днес се разбира под истина за Шуман и доколко се познава неговата музика.
- Господин Холигер, композициите ви винаги са свързани по някакъв начин с Роберт Шуман. Вие дирижирате Шуман и интензивно изучавате живота и творчеството му. Като че ли не можете да се отървете от този композитор.
- Има нещо обсесивно, признавам. Бях на 14 или 15 години, когато на концерт в Берлин чух Втората соната за цигулка и Триото в сол минор. Те са от късните му произведения, които се смятат за тежки и заради които повечето хора се отвръщат от него. При мен беше обратното. Беше като възпламеняване, като искра, която лумна.
- Кое разпалва огъня?
- При Шуман анализите нямат край. Винаги се появяват нови врати, които се отварят. След отворената врата идва следващата, после още една и още една. В творчеството му се обединяват спекулативното мислене и една крайно заплетена фантазия. Шуман е бил високообразован човек. На 17 години е превеждал Софокъл. Имал е голяма литературна дарба и заедно с Берлиоз и Дебюси е вероятно най-големият писател сред композиторите въобще. Това го прави почти енциклопедична личност. Космическа личност, която не познава граници. Такава е и музиката му. Макар за него Бетовен да е бил голям пример, той никога не е искал да осъществява линеарни провеждания в композициите си. Не го е интересувало да се придвижи от точка А до точка Б. Той се движи спираловидно, тръгвайки от едно изначално ядро-мотив и движението се разраства, докато се получи огромна сграда. Възхищава ме този начин на асоциативно мислене, когато завърташ все нови и нови кръгове. Получава се един вид завихрено време. Вече не се усеща как то върви.
- Шуман е композирал с трескава бързина и същевременно е бил свръхпедантичен във всичко. Как се съчетават двете неща?
- Вярно е, че е писал почти всичко в състояние на транс с невероятна бързина. И въпреки това се отличава с изключителен самоконтрол. Имал е съвършено съзнание за форма и контрапунктични умения, които по онова време не е притежавал никой друг композитор, освен Менделсон-Бартолди. В живота Шуман е бил много прилежен. Следвал е право, водел е точно сметководните си книги, грижливо е отбелязвал в семейния дневник дори най-интимни подробности. От другата страна е било това свръхпреливащо подсъзнание, което той е пренасял директно върху хартията. Пишел е мълниеносно и въпреки това е работел с невероятна дисциплина. След бурните си години се е опитал да внесе ред в живота си, дълго време е писал само песни или е инвестирал година време в струнен квартет.
- Само че под реда подмолните течения са продължили да дълбаят.
- Точно това намирам, че е фантастично. Дори в най-осъзнатите като форма пиеси на Шуман постоянно се усеща бунтът срещу формата. Това е едно непрекъснато, много трудно балансиране между контрол и избухване. Същото го има и у Хьолдерлин, който налага на фантазията си най-трудния стихотворен размер. Той е написал най-великите ритмични произведения, към които някога се е осмелил да посегне поет, и въпреки това едното не е пречело на другото. Същото е и с Шуман.
- Животът на Роберт Шуман е завършил в лудницата в Ендених до Бон. Направил е опит за самоубийство, бил е душевно болен. Специалистите и до днес гадаят и спорят от какъв вид лудост е страдал Шуман. Шизофреник ли е бил? Каква роля е изиграл алкохолизмът? Дали късните последствия от сифилиса не са били гибелни? Към диагнозите често се прикачват оценки за качеството на късните му произведения. Как се отнасяте към това?
- Искам да подчертая, че Шуман доброволно е влязъл в клиниката в Ендених. Не е бил вкарван там. Сенклер е казал за Хьолдерлин: “Болестта му е само превзето състояние на духа.”
- Но душевното заболяване е неоспоримо или...?
- Казано съвсем банално, никой нормален човек не композира. Или пък композира като Карл Черни или Муцио Клементи. Необходима е известна отвореност и неспособност за адаптация на духа, иначе творчество не може да възникне. При така наречените луди тази отвореност не е толкова зазидана от плесниците на живота и те имат директна връзка с подсъзнанието си.
- В лудостта вие виждате най-вече творческия потенциал, така ли?
- Аз съм син на лекар и затова може би виждам нещата малко по-различно. За мен другостта е нещо, което е част от живота. Не търся болезненото у човека. Търся хора, чиято фантазия няма граници, които могат да прескачат отвъд - дали в света на лудостта или в някакво отвъдно, двете се родеят помежду си. Тези хора имат просто по-фини антени от останалите. Не знам какво би станало, ако срещнехме по улиците Бетовен, дали бихме по възприели като нормален човек. Бил е много особен чешит. Или Моцарт, който е скачал през масите, пускал е шеги и е правил всякакви щуротии. Дали ще го вземем за нормален? Предполагам, че не. Или Брамс с неговата брада. По него може да изучавате манията за заличаване на следите. Той е искал да представлява порядъчна фигура. Но всичко, което го прави значим като композитор, е било скрито под външността му. Емоционалният живот на Шуман ми прилича на голямо ачелерандо – все по-бързо и по-бързо. И това все някога е трябвало до доведе до срив и да завърши с мълчание – в Енден-их. (Игра на думи: от “енде” – “край” и “их” – “аз”, буквално “свършвам” или край на аз-а, на мене. Бел. прев.)
- На външен вид Шуман не е бил много представителен. Говорел е тихо, мънкал е, лицето му е било подпухнало, бил късоглед.
- Като човек не ми е толкова близък. За мен той е повече духовна точка в живота ми. “Пееща точка в небето или ликуващо земно кълбо”, както пише Ленау в “Тефтерче от Винентал”.
- Да поговорим за клишетата, които се носят по света за Шуман. Роберт и Клара са смятани за олицетворение на мечтаната романтична двойка творци. Били ли са наистина?
- Илюзия е две толкова силни личности да могат напълно да се слеят. Ако погледнем какво е композирала Клара – например “Романси” за цигулка или Триото – това е твърде значителна музика и много самостоятелна. Тя не е имитирала просто музиката на мъжа си, а е развила съвсем самостоятелни идеи. Интересно е също, че след смъртта на Шуман, за 40 години тя не е написала нищо. Може би е имала нужда точно от това търкане, от спъващата я съпротива, за да изрази себе си. Когато вече не я е имало, не е могла да твори. Съдбата на Клара е била тежка. Била е вероятно най-значимата пианистка за времето си, а всяка година е раждала дете. Не й е било позволено да се упражнява, докато той е композирал. Още отначало е имало голямо напрежение между двамата.
- Шуман бил ли е деспотът в къщи, който е затворил Клара в кухнята и е съсипал едно голямо дарование?
- Ще ви дам пример за двойствеността на съществото му. Първоначално е бил сгоден за Ернестине фон Фрикен. Когато чул, че тя няма право на наследство, развалил годежа. Но същевременно цитира в “Манфред” тема от концерта за флейта на тъста си. Текстът към нея е: “Лъжите ще потекат като отрова във вените ти”. Това издава угризенията на съвестта му. Като цяло смятам, че историята с Клара е много преекспонирана. В книжарниците е пълно с книги за Клара, а за Роберт да има, да няма две, от които едната е лоша. За Шуман и за обкръжението му може да се говори толкова много, защото има безкрайно много материал: сметководните книги на домакинството, дневниците, писмата. В това отношение други композитори са неми като риби. Какво знаем за живота на Равел? Той е тайнствена фигура, която винаги се е криела. Смятам, че трябва да се познава животът на Шуман. Но преди всичко трябва да се слуша музиката му! В концертния живот присъства не повече от 20% от творчеството му. Повечето изобщо не познават останалата част!
- На концертите хората обикновено чуват клавирните му произведения.
- Именно. За съжаление, и песните му се слушат твърде малко, а когато се слушат, те са все едни и същи. Има един том за Шуман и поетите. Самата тема говори толкова много. Погледнете списъците от стихотворения, подходящи да станат песни, които Шуман си е правил и от които после бавно е избирал. В някои биографии можете да прочетете, че, малко преди да иде в Ендених, е ходел непрекъснато в градската библиотека, за да търси текстове за поетическата си сбирка. Сега има ново издание на тази сбирка. И установяваме, че тази книга е чудо! С текстове от гръцката и римската епоха, та чак до времето на Шуман. И всичко е подбрано с невероятна последователност! Шуман нарича сбирката си “градина” и тази градина е прекрасно аранжирана.
- Защо е заличено толкова много от направеното от Шуман?
- За съжаление, има много съображения, които не са свързани с музиката. Първо, Шуман е отишъл в Ендених и това вече го е белязало с печата на позора. Биографиите и музикалните анализи са насочени изцяло към това да проучат дали тук или там той вече е бил болен или дали това или онова произведение е написано в добрите му времена. И това се пренася от една биография в друга. Голяма вина има новогерманската школа около Рихард Вагнер и Лист с нейния революционен етос. Те са представили Шуман като примитив и традиционалист, използвайки късните му творби, които са много по-конструирани и определени от формата. Водели са се големи полемики, които много са му навредили. Към това се добавя, че след смъртта му, Клара и Йозеф Йоахим са искали да напишат нещо като житие на светец. Всичките писма са цензурирани. Махнато е всичко, което не пасва напълно на концепцията за светеца Шуман. Стига се чак до там, че в края на живота си Клара, по съвет на Брамс, изгаря петте Романса за виолончело. Акт на унищожение, който съм превърнал в композиторска тема в моите ”Романсендр”. Всъщност, едва Албан Берг е този, който с анализа си на “Мечтание” е посочил, че Шуман е бил не само творящ в делириум композитор, но и велик контрапунктист и много осъзнат по отношение на формата.
- Шуман и до днес не се е възстановил от всичко това, така ли?
- Предразсъдъците, че той не е можел да оркестрира, че музиката му е тромава, а не брилянтна, още съществуват. Навредило му е и късноромантичното звучене с огромните оркестри и с прекалено многото струнни инструменти. Точно при Шуман музикантът трябва много точно да познава пиесите му и да се идентифицира с тях, като че ли е част от струнен квартет. Тогава музиката зазвучава. Сега това се постига все повече със старинни инструменти, като се наподобява историческата практика на изпълнение. Най-доброто, което може да се случи на Шуман, е интерпретациите му да избягат от тази висококалорична кухня.
- Какво ще отговорите на познавачите на Шуман, които смятат, че щом като той е бил сифилитик, размекването на мозъка е дало отражение върху музиката от последните му години? Че тя е станала по-обикновена и, в хармонично отношение, по-семпла.
- Аз се занимавам много с късното творчество на Шуман и не мога да забележа такова нещо. В късните му произведения няма и следа от монотонна ритмика или семпла хармония. Достатъчно е да вземете само Концерта за цигулка. Още за първата част обвиняват Шуман, че била хармонически монотонна. Ако обаче се вгледате внимателно, ще забележите, че всичко е напластено като в каменни квадри, като в късна симфония на Брукнер. И това функционира само в тази архаична форма от мотиви и хармония. В прекрасната втора тема музиката сякаш забравя за себе си. Повтаря се отново и отново, все по-тихо, като в енцефалограма, когато мозъчните вълни отслабват. Докато отново открие себе си. Смятам, че това е свръхмодерно! Или пък третата част, тази “полака” (полска мелодия или ритъм, или... защо не, девойка), танцуваща с натежали като олово крака. Може да се каже, че се опитва да лети с подрязани криле. Или пък краят: непрекъснато обвиняват Концерта за цигулка, че не бил достатъчно съвършен за инструмента, но там се появяват все по-бързи гами, нагоре-надолу, като колело, което се движи толкова бързо, докато накрая главината започне да изглежда неподвижна. Това е една от идеите, които ме занимава в собствените ми композиции. Не познавам друг композитор, който да е постигнал такова нещо в онези времена.
- Какво означава за вас юбилеят на Шуман?
- Казах на приятеля си, пианиста Андраш Шиф: “Не ние сме тези, които сега трябва да свирят много Шуман. За нас непрекъснато е юбилей на Шуман. Сега трябва да се потрудят онези, които не са се интересували от него. И може би все нещо ще им просветне в главите”.
Клаус Шпан
“Ди Цайт”, юни 2010 г.
Превод от немски Ирина Илиева
Хайнц Холигер бе един от най-големите обоисти в последните 50 години. Той учи композиция при Шандор Верес и Пиер Булез. За него са писали творби много съвременни композитори: Оливие Месиен, Лучано Берио, Витолд Лютославски, Франк Мартен, Карлхайнц Щокхаузен и др. Самият Холигер композира паралелно с изпълнителската си дейност от съвсем млад. Днес той е и един от изпълняваните съвременни творци.
Като диригент Хайнц Холигер е работил с всички големи оркестри по света. Записва музика предимно във фирмите ECM, Телдек и Филипс.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
