Български  |  English

Културни войни. Британски опит

 

 
Навсякъде в Европа кризата налага съкращения в разходните части на бюджетите. Най-драстично това се прави във Великобритания поради големия дефицит. Предлагаме със съкращения мнението на Наоми Уолф Културната война на Дейвид Камерън, публикувано в Проджект Синдикейт.
К
 
Правителството на британския министър-председател Дейвид Камерън обяви приемането на най-строгите мерки за съкращения на разходите в държавния сектор, които някога са били приемани от правителства в развитите страни. Наскоро неговият министър на образованието заяви, че бюджетите на британските университети ще бъдат орязани с цели 40%. Но най-шокиращото в това решение е, че орязването засяга преди всичко факултетите по изкуствата и хуманитарните науки – те ще пострадат повече от научните и инженерните, за които се предполага, че са по-полезни за бизнеса.
Сама по себе си, атаката срещу изкуствата и хуманитарните науки не е нещо ново – въпреки че за първи път се води във Великобритания. Роналд Рейгън първи лансира вълна от пропаганда и мерки, целящи да демонизират държавната субсидия за изкуствата. Оттогава насетне американските републикански правителства орязваха финансирането на класическия балет, поезията в училищата и скулптурата, а в същото време демагози, като бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, печелеха имидж, като атакуваха спорното визуално изкуство.
Но подходът на правителството на Камерън е по-зловещ от старата тактика на десницата, описваща въпросните дисциплини като постепенно губещи значението си. Британските съкращения разкриват една тенденция в развитите страни – която вече се налага в САЩ – заплашваща онези профили образование, които са способни да пораждат едно по-открито, силно гражданско общество и да възпитават население, което не би се поддало на потискане.
Едно време в бившия съветски блок поетите, драматурзите, романистите и режисьорите на анимационни филми, в чиито творби имаше забранени теми, бяха мишена на тайната полиция. Днес ги заплашват, мъчат и заставят да млъкнат в страни като Иран, Сирия, Китай и Мианмар.
Разбира се, нито САЩ, нито Великобритания са стигнали дотам. Но атаките срещу изкуствата и хуманитарните специалности са гигантска крачка към нивелирането на съзнанието на населението. Всъщност, войната срещу изкуствата и хуманитарните науки в САЩ съвпада с появата на едно все по-невежо и пасивно население и на едно правителство, сведено до обслужване на интересите на корпорациите.
Преподавателите по изкуство и хуманитарни дисциплини са известни с неумението си да доказват значимостта на работата си. Освен това, като оставим настрана приноса им за гражданското общество и развиване на чувството за свобода, тези специалности носят малко доходи. Кой има днес нужда да чете внимателно, да търси доказателства и да развива солидно мислене – способности, които се добиват с изучаването на поезията, литературата, историята и философията? Кой има днес нужда да учи езици и сравнително литературознание? За Камерън явно отговорът е прост – никой, който е от значение.
Нека тогава да си представим една утрешна Великобритания, чиито парламентаристи няма да знаят какво е предизвикало Първата световна война или какво е Просвещение; журналисти, които не могат вече да пишат; адвокати и съдии, които не разбират делата си, шпиони и дипломати, които не могат да говорят езика или не разбират културата на страните, в които работят. Великобритания тогава ще прилича на днешна Америка.
С едно мигване на окото Дейвид Камерън зачеркна международното влияние на Обединеното кралство – а той самият е изучавал философия, политика и икономика в Оксфорд, след като е търкал скамейките в Итън, един от бастионите на британското класическо образование. Когато загуби империята си, Великобритания запази огромно международно влияние само благодарение мощта на своята цивилизация и на образованието на лицата, които вземат решенията.
Именно по тази причина чужди студенти от целия свят се стичат в Обединеното кралство, влагайки ежегодно манна от милиони лири стерлинги в касите на университетите. Орязвайки така драстично бюджета на институциите, които са създали тази цивилизация, Камерън гради една утрешна Великобритания, която ще е нация не от политически мъже, писатели и културни новатори от международна класа, а от неустойчиви технократи, отгледани в телевизионната посредственост, без почти никакво влияние извън малкия си остров.
Ако стореното не бъде поправено, Камерън и идеологическите му наследници ще създадат нация от пасивни граждани, които – също като американците – ще бъдат по-подходящи за общество, чиято официална политика се придържа стриктно към корпоративния интерес. Реализираните бюджетни икономии може да изглеждат на първо време интересни за Камерън, но за британския народ и за останалата част от света – която извлича полза от британския динамизъм, цивилизация и традиции – цената ще е твърде висока.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”