Не точно приказни есета, както гласи подзаглавието на книжката. А сладостни видения, капризни образи, изнежени прозрения... С машината на стила Асен Валентинов ни връща през 20-те и 30-те години на ХХ век: бавно, блуждаещо и охолно време за себевглеждане, за декаданс. Авторът споделя горчивината на самотността, но свежестта на поредния й изненадващ израз, разкъсал дантелата на езика, притегля читателя напред, към поредния фрагмент. Несвоевременна книга, която отваря прозорец към позабравени красоти.

 

Цената не само не е отбелязана: човек може да си купи книгата за 4 лева, но може даде повече или по-малко, дори да я получи даром, ако няма възможност (сега) да я плати. И това също е подстъп към смисъла на сайта “Живот след капитализма”, когото читателите ни вече познават от интервюто с неговия създател Петър Пан, публикувано в бр. 31 от 17 септември т.г. под заглавие “Трите града на посткапитализма”. Книгата съдържа най-ценните текстове, публикувани в сайта през първата година от съществуването му (април 2009 - април 2010). Те са разпределени в три дяла – “Поглед около нас”, “Поглед в бъдещето” и “Стъпки в бъдещето”, като по-познати автори са Лоик Вакан, Славой Жижек, Арундати Рой и Наоми Клайн, но останалите имена тепърва ще се прочуват в хода на икономическата и, преди всичко, на световната интелектуална криза. В книгата скромно няма български автори, но може би един глас, в чиято визионерска чистота тепърва ще се вслушваме, е този на самия Петър, който заявява в увода: “Но също както в Средновековието, капитализмът не може да бъде вечен. Време е той да отстъпи на мечтите и идеите за един достоен, справедлив и хуманен свят – за живот след капитализма”. Саморазправете се с предубежденията си, че тази книга съдържа научна фантастика – и се доверете на Чомски, който ни я препоръчва от корицата.

 

С този втори том от драматургичното творчество на свръх ерудираната Юрсенар, вече на български притежаваме всички нейни 6 пиеси. В увода си “Жестоката разказвачка” сладкодумната Валентина Бояджиева загатва широките междутекстови връзки на трите включени тук произведения: “Кесаревото кесарю” е драматизация на романа й “Лепта за мечта”; “Малката русалка” играе както с Андерсен, така и с елизабетинците и най-вече с Хамлет; с “Разговор в блатото” Юрсенар продължава тематична нишка от “Чистилище” на Данте, но и поема настроения от собствения си роман “Алексий или Трактат за напразната борба”, та дори от театър но. Сигурен съм, че и този път – благодарение и на изящно преведеното слово – четенето на Безсмъртната бързо ще стане гледка.