Извън естетическите формули
Иван Костолов, изложба живопис, галерия „Буларт”, Варна, 22 октомври - 5ноември 2010.
Като немски възпитаник (завършил през 2006 Städelschule във Франкфурт на Майн), Иван Костолов провокира интерес още с първите си изяви в България с живопис, която изследва граничните зони на образността. Тази тенденция впоследствие намери доста привърженици сред младата българска живопис.
Но, за разлика от редица други автори, при Иван Костолов това е концептуално обусловен избор, свързан с авторефлексивната структура на образа, т.е. идеята, че във всяко произведение се съдържа цялостна визия за картинното и за творческото възприятие. Оттук в неговите картини идва значението на класическото отношение към живописната техника и изразните възможности на реалистичната форма като най-пряк път, водещ до сюжета. Това означава, че „реалистичното” не участва във всевъзможни уподобявания, повторения и правдоподобности, а е система от потенциални възможности, подстъп за конструиране на реалности.
Платната на Иван Костолов са населени от множество персонажи и обекти, взети от напълно реални ситуации, но диспропорционирани, разположени в необичайна среда, често с преднамерено театрализирани жестове или пък в нелогична взаимовръзка един спрямо друг. По такъв начин художникът непрекъснато визуализира едно изострено, тревожно светоусещане, на моменти доста крайно с безцеремонната си липса на сантимент. В неговите произведения зрителят би могъл да се окаже в дискомфортна ситуация или пък в позицията на съавтор, изобщо на заговорен и провокиран от визуалния образ. Това се случва, защото във всяка композиция, на пръв поглед напълно тривиална като мотив, са вплетени множество фабули. Те са сглобени по волята на художника и представят неподозиран, непредсказуем, често ироничен сюжет. Така в настоящата експозиция, наред с подобни „сюжетни” композиции, като акцент се появява бароковата пищност на тъканта и формата на марулята като повод за крайна преекспонация, като фигуративен ключ за изобилие, за плът, за разлистване, за разкриване на невидими значения. В същото време, заглавията водят в напълно различна посока – преднамерено игрова, опредметена: Дракон, Стопаджия, Дискотека и т.н.
Фокусът върху тривиалния мотив като ключов в цялостната авторска система на художника и извличането на нестандартни композиционни решения преминава и през ползването на визионерските възможности на фотографията. Но не в смисъла на фотографското, документално “точно” предаване на действителността, а в нейната обсебеност от краткотрайността на отделния времеви отрязък. Образите и ситуациите в тези иначе неуловими времеви сегменти, сумирани като че ли в една почти лабораторна среда, често нямат отношение един към друг. Костолов преобръща хода на прочита на картината: зрителят на пръв поглед вижда една история, която обаче постепенно се разпада пред очите му. Той неусетно установява, че всеки един образ в нея има собствен живот, без задължителна взаимовръзка със средата и с някакъв общ сценарий. И така историите стават много.
Този провокиращ художествен похват разкрива рядък интелектуален, силно концентриран авторски потенциал, необременен с готови естетически и пластически формули, различен със свободата на духа си и любопитен с ракурса на изследователския си поглед.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар