Богдан Богданов на 70
Внушителното днес присъствие на Богдан Богданов е следствие от многогодишното наслояване на разнородните интелектуални, институционални и социални мрежи, към които той принадлежи. Мрежи, които отдавна са приели ума, речта и етоса на професора за свой безспорен образец и мамеща посока.
Учител на не едно поколение академични и културни дейци у нас, Богдан Богданов продължава да бъде виртуозен ученик на Древните в най-трудните им дисциплини - разтварянето на обществото към нови форми на свобода, отварянето на личността към нови форми на удоволствена авторефлексия. Затова, насърчен от неопровержимите си постижения, и днес проф. Богдан Богданов не губи вкус към интелектуалния риск и високата гражданска игра.
За много години!
К
Логиката на многопосочното осъществяване
70-годишният юбилей на проф. Богдан Богданов е не само повод да се отдаде заслуженото признание на един от най-значителните съвременни български интелектуалци, но и да се проследи логиката на едно пълноценно осъществяване в толкова разнородни сфери на културния ни и обществен живот. Разбира се, за мнозинството в общността на хуманитариите Богданов продължава да бъде преди всичко най-изтъкнатият филолог-класик, бляскавият преводач на Платон, Плутарх, Теофраст, Лонг, Лукиан, Марк Аврелий и толкова още други автори на античността, авторът на основополагащата за българската наука “История на старогръцката литература”, литературоведът, представил системно за българския читател постиженията на световното литературознание в областта на старогръцката култура и литература, мъдрият интерпретатор на световете на античната трагедия... Нещо повече, в средите на колегите-класици не са малко тези, които не разбират желанието му да пребивава и в други културни пространства, да напуска с радикални жестове уютната зона на свръхпрестижната специалност.
Юбилейният повод лично мен ме връща и към 60-те години на миналия век, към ритуалите и практиките на нашата тогавашна интелигентска младежка група, където Богдан Богданов бе една от централните фигури. Припомням си как, наред с увлеченията по философската проза на Сартр и Камю, по киното на Годар, Трюфо и Аньес Варда, съществуваше и една особена литературна игра, чиито първомайстори бяха Емил Бояджиев и Буби Братанов. Но и Богдан Богданов. В духа на Кречмеровите типологии се създаваха писмено психологически потрети, които обаче не трябваше съвсем буквално да напомнят за евентуалните прототипи. Те трябваше да представят персонажите не толкова чрез преки психологически анализи, а “разиграно”, във всекидневни битови ситуации. И до днес мисля, че огромният успех с пресътворяването на “Характери”-те на Теофраст се дължи и на “отрепетираната” тогава вариативност на създаваните при тази игра етюди в една свободна приятелска атмосфера. Богдан идваше в нашата шумна среда за кратко, изпиваше понякога по едно малко “Хенеси”, някак внасяше ред в обърканите ни спорове – аскезата вече му бе присъща, но и не го изключваше напълно от спонтанната хепънинговост на общността ни. Още тогава знаехме, че той е бъдещият голям професор на България по антична литература. Но познавахме и другите му многопосочни интереси. Съвсем скоро – след като първоначално Софийският университет го бе пренебрегнал за известно време – той започна преподавателската си кариера в току-що открития университет във Велико Търново не само в областта на старогръцката култура и литература, но и по западноевропейска литература. И пръв в новата ни академическа практика започна да преподава истински прозата на Пруст, Кафка и Камю. И тези “неспецифични” за класика занимания бяха началния момент в бъдещите му изследвания за модерния роман и за формирането на теоретическите му идеи за романа въобще.
И по-късно паметните му университетски семинари с разнородна тематика (не само върху Платон), както и инициирането на дискусии върху Университета и университетското, върху Академията и академическото говореха, че правенето на светове, създаването на общности е отново не само един историографски интерес, една тренирана способност да се реконструират феномени от Античността, но и култивиране на практическа способност и подготовка за създаване на стратегически визии. Така логично в късните десетилетия след 1989 г. идват създаването и ръководенето на „Отворено общество” за България и, разбира се, голямото дело – Нов български университет. Но за Богдан Богданов не е достатъчно да създаде и да ръководи тези общности и обединени около идеални цели институции, той трябва и теоретически да ги осмисли, да ги постави в широки контексти. За това свидетелстват десетки студии, книгата му от 2006 г. “Университетът – особен свят на свобода”.
Зрееха и идеите му за една Европа – отново правена и разбирана, теоретически осмислена и целенасочено практикувана (възникваха и предложенията му да мислим отделни добри зони на света, който ни заобикаля в България, като малки “острови на европейскост”). Само тези, които не познаваха страстта му към една Гърция, където можеха да се разпознават и да се виждат, сложно сплетени, знаците и всекидневните текстове на древна Елада, можеха да се учудват, че достолепният университетски професор изведнъж стана посланик на България в Атина. Но, може би, ако се прочетат поразителните му обобщения върху това, как говорят и как общуват днешните гърци, тези почуди ще секнат и всред академическата общност – те можеха да бъдат направени само след разнопосочно вписване в тази среда. А трябваше да се формулират и върху преки впечатления тезите за Homo balkanikus, трябваше да се навлезе чрез използването на натрупванията от сравнително четене на литературни текстове и на по-общи текстове на културите и в загадките на Орфей и орфизма, на “Веда Словена” (вече като практически проект, иницииран институционално от Богданов).
Най-новата голяма страст на проф. Богдан Богданов (засега!) се оказа възможността отново да се градят светове и общности чрез новите възможности на Мрежата. Сякаш всичко това започна предпазливо с изричането на консервативни предупреждения на конференцията в чест на Волфганг Изер “Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет” през 2000 г. Днес блогове и сайтове говорят за разгърнати позитивни нагласи. Но отново това не е самоцелна форма на суетлива личностна изява, а работа за формиране на мечтаната общност на Университета, на Новия университет.
Навсякъде, във всички тези дейности, класическото образование, разгръщането на знанието за Античността са винаги за Богдан Богданов могъщата основа за съвременните проекти – както в личностен, така и в общностен план. Никога не са без връзка - и за него, и за партньорите му от света на днешния български театър, разнородните му участия в академии, журита и консултативни колегии с десетилетната му изследователска и преподавателска работа върху Еврипид...
Богдан Богданов продължава да бъде приятелят и интелектуалецът, който ни предлага, който ни заставя без тежка принуда, но и с необходимата строгост, да мислим и да живеем по-сложно.
Честит юбилей!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
