Пишат ни , брой 35 (2873), 15 октомври 2010" /> Култура :: Пишат ни :: Имитация!?
Български  |  English

Имитация!?

 
През 1968 година, на 10 май, в Кан се открива 21-ят филмов фестивал. По това време във Франция са протестите на студентите, имащи предимно социален характер. По същото време министърът на културата на Франция, големият Андре Малро, уволнява легендата на френското архивно кино Анри Ланглоа. Цялата киногилдия на Франция е възмутена от това уволнение и се опълчва срещу един колос на европейската култура, какъвто по това време е Андре Малро. Годар и Трюфо подемат акция, присъединяват се към протеста на студентите, искат оставката на Малро и призовават филмовият фестивал да бъде анулиран. На 18 май 1968 прожекцията на филма на Карлос Саура "Peppermint Frappe" не се състоява, а на 19-и на обяд е обявено анулирането на фестивала от председателя на журито Андре Шансон. Няма повече прожекции, няма награди, край на фестивала. Журито се присъединява единодушно към това решение, а в него са Орсън Уелс, Луи Мал, Моника Вити, Роман Полански.
Доста години по-късно у нас, в България, при откриването на фестивала "Златна роза" във Варна, група колеги - режисьори и продуценти, обявяват в специална декларация, че бойкотират фестивала в знак на протест, че е нарушен Законът и срещу намалените субсидиите за производство на игрални, документални и анимационни филми. Ала колегите казват, че те бойкотират, но че филмите ще бъдат прожектирани заради зрителите, а те, авторите, ще стоят навън и който иска да разговаря с тях, моля, да заповяда. Медиите разпространяват по различен начин новината, като едни акцентират върху оставката на министъра на културата, други, че е нарушен законът, тоест, визира се правителството. Малко по-късно, явно под някакъв натиск от Филмовия център, протестиращите обявяват, че нямат никакви претенции към Филмовия център. Ако някой от тях беше прочел интервюто на г-н Донев, шеф на Филмовия център, преди време във вестник "Култура", би се ужасил от шикалкавенето му, що се отнася до намаленото субсидиране на българското кино. Тоест, в протеста звучеше една несигурност, една боязън, което накара и други хора от гилдията да не се включат активно, като кинокритиците, например, които продължиха да водят пресконференциите в отсъствието на авторите. Съюзът на филмовите дейци изпрати също протестна декларация, която се прочете на пресконференция във Варна, но купонът продължи – откриване, коктейли…
Малко преди това министърът на културата изведнъж обяви в пресата, че са необходими още пари за култура, но не забрави в едно интервю да отбележи, че ако от гилдията продължават да шумят, може да им се случи нещо – че законът, който определя субсидията за кино, би могъл да се промени към по-ниска сума. Звучи като закана. Вместо лъвски да се бори за още пари, министърът се заканва. Никой от протестиращите не повдигна въпроса защо от така орязаните пари за култура, 57% от сумите за кино са пренасочени към други области вътре в самото министерство – поне така се говори в гилдията. Аз поисках с писмо информация, но не ми бе отговорено. Значи, нещо не е наред.
Напъваме се, удряме се в гърдите, че протестираме, но този протест не може да има резултат. Той е половинчат. Значи, все още царуват конформизмът, страхът за кожата, за мястото; и на никого не му пука за каузата, за принципите, за това, че едно правителство или едно министерство нарушават закона, а от сутрин до вечер се тръби, че Законът трябва да се спазва.
Ето, г-н Борисов – накажете ги тези, които нарушиха Закона! Но не ни заплашвайте като г-н Рашидов, че Законът може да се промени и субсидията да се намали!
Скоро на една пресконференция се разбра, че Министерството на културата внася промени в Закона за авторското право, като предлага да отпадне един член, който не се изпълнявал (а именно – да се отчисляват проценти от целия внос на дискове и касети, които да отиват в полза на културата така, както правят в повечето европейски страни). Тъй като тази точка не се спазвала – хайде да я махнем, за да няма проблеми.
Ще махнем точката, ще затворим устата на протестиращите… И още какво?
Френските кинаджии се осмелиха да анулират фестивала, а българските колеги нямаха куража да прекратят "Златната роза" и сериозно да се обърнат към г-н Рашидов: "Моля ви, не ни заплашвайте, а си вършете работата. И ако не можете да я свършите, моля, върнете се в ателието си."
А понеже заплахата на протестиращите е хилава, прочетохме в Медиапул, че министър Рашидов нахално попитал, ако протестиращите "поискат да се разведа, да се разведа ли?"
Не виждате ли, колеги, докъде сме я докарали? Няма ли да изчезне най-после този страх от душите ни и да можем истински да реагираме на хора, които се подиграват с нас?
Аз лично се срамувам, че в България имаме такъв министър на културата, който е готов да мери литературното творчество в сантиметри. И който нееднократно публично заявява, че Шекспир бил измислил театъра, господа…
И за последно, ровейки се в архивите, видях визуален материал от награждаването на г-н Рашидов със званието "заслужил мултак". Това ме довърши.
още от автора
Атанас Киряков е кинодокументалист


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”