Ходене по буквите
Хюбърт. Л. Драйфъс. “Интернет”. Превод от английски Ася Захариева, Росен Люцканов. Серия “Социооптики”. ИК “К&Х”, С., 2010, цена 18, 90 лева
Професор Драйфъс от Калифорнийския университет е тълкувател на Хайдегер, Фуко и Мерло-Понти, както и автор на класическото вече изследване “Какво не могат компютрите?”. Втора глава на “Интернет” – “Нихилизъм на информационната магистрала: анонимност и ангажираност в съвременната епоха”, представя Хюбърт Л. Драйфъс като умел интерпретатор и на Сьорен Киркегор. Неговите коментари върху статията “Настоящата епоха” (1846) ни подтикна да я преведем за читателите на “Култура” още в този брой (вж. с.11). Драйфъс потегля от критиката на вестниците, осъществена от датския философ, за да докаже своето разбиране, че последствията от безразборното, безотговорно и неангажирано отразяване на действителността от пресата, предвиждани преди век и половина от Киркегор, днес вече са реализирани от Световната мрежа, която изличава различията между отделните феномени. Уместността и значимостта на информацията в Мрежата изчезват, а тя успява да възпроизведе всичко друго, но не и риска на обвързването. В друга глава Драйфъс се пита колко далеч е дистанционното обучение от образованието, за да заяви на финала, че само емоционални, отдадени, въплътени човешки същества могат да станат обиграни изпълнители и експерти. Ученето чрез чиракуване, смята философът, налага телесното присъствие на майстора, а избирането на стил на живот, който споделяме с другите в културата ни, изисква да сме свидетели на присъствието на по-възрастните от нас. Затова той задрасква “хипер” от термина “хиперобучение”... В последните страници на книгата, специално предговорена за българския читател, Хюбърт Л. Драйфъс анализира игровите въплъщения в Second life. Здравомислещите твърдения на неговия интригуващ труд разбуждат читателя – като кисел сок след злоупотреба с виртуалност.
Райна Маркова. “Пого 2. 11 години по-късно”. Разкази. Под редакцията на Светлозар Игов. Издателство “Libra Scorp”, Бургас, 2010, цена 5 лева
“Това “Пого” не е същото от 99-а. Прекомпилирано и подредено, може би изобщо вече не е пого, а възвърнато присъствие на духа в ситуация на тотална подмяна и отсъствие”, пише белетристката Райна Маркова, предизвикателен интернет колумнист на “Култура”, върху маншета на новата си книга. Нейните разкази са непокътнати от времето - свежи, саможиви, наострени, подозрителни... Забелязал съм, че в една творба първо се спаружва и загнива сантиментът, а Маркова – заради хроничния си нонконформизъм – е пренесла невредими посткапиталистическата си идеология и пънкарска стилистика през времето. Героите й продължават да са в режим на самоотбрана и да са все още пост-. Колко обмислена градация, обаче, в подредбата на второто “Пого”: “Хлад”, “Якето на моя приятел” (любимият ми разказ), “Внезапно застудяване”, “Антарктида”, “Месо”. Рядко препрочитането носи първоначалното удоволствие, но тук си струва.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
