Не разбирам...
Хората, които се занимават с изкуство, са, най-общо казано, артисти. Все още. Те са все повече и бизнесмени, но не това е определящо за изявите им. Засега...
От години се опитвам да си обясня бавното развитие на съвременните форми в изкуството у нас. И не успявам. Не разбирам защо навсякъде около нас - на Балканите, в бившите соцстрани и в Третия свят дори, се появяват силни трупи, артисти, театри и „центрове”, събиращи, акумулиращи и генериращи енергийните течения на съвременността. Само България „тъпо, но упорито” пази своя ненакърним провинциализъм, намирисващ отдавна на вкиснало, но пък брониран така, че ”бронебойни патрони за него няма открити”... Неразбираемо остава за мен това „отчуждение” от света и водещите в него тенденции.
Говоря за танца, но той най-директно проектира ситуацията, защото е най-първичен и непосредствен като израз. Отделни тела се появяват с “крясък” от време навреме, но гладът и неразбирането бързо удавят неконформистките им изблици в помията на рутината. Телата се разбягват, емигрират в чужбина или в същинската провинция, затварят се в клетки от цензури и съображения, в капсули на „оцеляването”, напускат скапаните, но скъпчийски сцени, дадени с уговорки и тежки наеми, или направо се захващат с друга, по-„целесъобразна” за региона дейност... Остават все пак някои "луди", блуждаещи в самотата си чудаци или много млади, или много отчаяни...
И ето как съвременният танц се превръща в непонятен, маргинализиран проект, никого не вълнуващ, никого не смущаващ...
Откъде иде страхът от метафоричното мислене, от открехването на подсъзнанието и от социалния рефлекс, които всъщност правят съвременния танц? Този страх не е толкова творчески - той е регионален и, според мен, е "подкован" с много сложни причини и въздействия - хубав повод за изследване, но не и за творчество, пак засега...
Танцът е непосредствен израз. При него липсват интелектуалните съображения и нагласявания към реалността. Той е демонстрация на инстинктивни импулси и поведения, които директно отразяват живота.
Какво тогава се случва с живота у нас, та да не може да вирее съвременният танц? Как уморените сетива на обществото, обръгнали на брутални порнографски внушения, да различат, да се трогнат и оценят откровенията на съвременно мислещия и чувстващ творец?.. Как да се срещнат несъизмерими измерения на един щанд на пазара?.. Не зная, не зная. Или не искам да зная. Не знам. Надявам се да бъда опровергана някога.
Но все пак, когато купувам подарък на любим човек, го избирам от скъп магазин или бутик, а не от евтина сергия...
Силно се надявам , че символично съществуващият "на афиша" Арабеск ще съумее да продъпжи да развива съвременните танцови форми с подходящо финансиране. Надявам се, защото иначе срамното усещане, че си в най-затънтения край на цивилизационното развитие, ще ме залее окончателно и ще ме запрати кой знае накъде...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
