Думи срещу думи ( литература), брой 34 (2872), 08 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Лъжица обещание за успех
Български  |  English

Лъжица обещание за успех

 

Иван Димитров. Животът като липсваща лъжица. Издателство Алтера, С., 2010
 
В българската литература винаги е съществувал един парадокс. Наричаме „правдиви” или „автентични” онези произведения, които разказват живота на някаква „периферна” обществена група с перото на уютно поместени в центъра автори, изразяващи мирогледните норми на мнозинството. Класически случай на този ефект представлява оценката на Елин Пелин, например. От момента на неговата поява в края на ХIX век , та досега, той е известен като „истинския” глас/изразител на българската селска душа и никой не иска да се замисли дали самата „селска душа” би изрекла/разбрала живота си по същия начин. Всъщност, нито един селянин, необременен от възпитанието и културата на града (каквито са героите на самите разкази), не е публикувал мнение за Елин Пелин; всичко казано принадлежи на добре образовани градски писатели и критици. Въпреки това, продължава да съществува (още повече в „постмодерното” културно поле) интерес към различното, маргиналното, към това, което изглежда чуждо на „нашето”, „нормалното” битие. И колкото повече начинът да се говори за него съвпада с колективните ни нагласи да го мислим по някакъв начин, толкова повече сме склонни да честваме поредния изразител на чуждото-в-нас.
Дебютният роман на Иван Димитров се вписва в тази традиция. От една страна, имаме млад, безспорно талантлив и културен възпитаник на Софийския университет, пристрастен към литературата и към писането на литература. От друга страна – ясно изразен афинитет към възможността да се изговарят пролуките, зевовете между скучната норма и маргиналните практики, да се сюжетират и психологизират отместванията от привичното и баналното. Така можем да обобщим заявката за присъствие, изразена едновременно в първите две книги на Димитров, и двете излезли през тази година: Животът като липсваща лъжица и сборникът с разкази Местни чужденци. Още малко в плана на обобщенията бих добавила, че въпреки опита да се изрази гротескното, необичайното, ненормалното, писането на Иван Димитров крие един лиричен тип светоусещане, който всъщност е традиционна характерна особеност на българските писатели в областта на късия разказ.
Животът като липсваща лъжица има сюжет, напълно адекватен на опита и преживяванията, които може да притежава един двайсет и седемгодишен автор, и за мен тази адекватност на себе си представлява първото обещание за сериозно присъствие. Обстановката, в която се разгръща сюжетното действие, може да бъде разпозната като „своя” от всеки, който е бил студент в Софийския университет и е обитавал централните части на София. Повествованието заплита перипетии около фигурата на едно момче, станало наркоман почти насила, като жертва на поредица недоразумения, симптоматични за съвременните семейства, за преждевременно (не)узрялата ни социална среда, за недоверието и отчуждението между новите български хора. Авторът съзнателно си е изработил маниер на писане, който смесва умерена доза абсурдизъм (от кафкиански тип, но някак лиричен по български) и носталгични мотиви от американския хипи роман с традицията на българския социално-битов наратив. В резултат се е получило увлекателно, на места забавно и остроумно, добре структурирано четиво, което би спечелило от един по-оригинален финал. Книгата представлява недвусмислен успех за дебютен роман; стилът е точно толкова неокончателен, колкото би трябвало да бъде, за да очакваме интригата на неговото развитие в бъдеще. Ясно е, че ще срещаме името Иван Димитров оттук нататък, но колко би било хубаво, ако този способен млад писател (каквито в литературата ни има немалко) успее да докаже таланта си чрез обмислено и целенасочено развитие – противно на обичайната тенденция да се препуска в галоп през изкушенията на бързото писане.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”