Подир мистиката на копнежа
“Стъклената река”, 2009, България, 95 минути, режисьор и продуцент Станимир Трифонов, сценарий Красимир Крумов и Емил Андреев (по едноименния му роман), оператор Емил Христов, художник Боряна Семерджиева, музика Божидар Петков, в ролите: Наталия Дончева, Стефан Вълдобрев, Иван Ласкин, Захари Бахаров, Стефан Данаилов, Невена Мандаджиева, Лидия Инджова, Светозар Неделчев и др.
Разпространява ProFilms
Премиера на 28 септември 2010 г.
В навечерието на 29-ата “Златна роза” по екраните тръгна още един от филмите във фестивалния конкурс. Той е вторият опит в игралното кино на Станимир Трифонов, получил “Златна роза” преди 6 години за страстния си дебют “Изпепеляване” (заедно с “Мила от Марс” на Зорница София). Както става ясно от заглавието, филмът “визуализира” “Стъклената река” на Емил Андреев, смятан за един от малкото успешни романи на прехода. Но в сценария той е адаптиран не цялостно, а през мотиви. Ако човек не се настрои да гледа български вариант на „Шифърът на Леонардо”, може и да го хареса.
Филмът представлява двойно пътешествие: от една страна, младата французойка с български корени Елен Тибо (Наталия Дончева) идва от Алби у нас, в село Градище - с кола и енигматичен пергамент с надпис DN (в средата), останал от нейния праотец Робер Бугр, катар-богомил, скрил се от света именно там. От друга – грешен свещеник в тамошната черква (Стефан Вълдобрев), страдайки за самоубилата се негова любима, я гледа на черно-бял любителски филм отпреди 20 години – до изгаряне на лентата. Елен потегля към разгадаването на йероглифите по предсмъртната воля на своя баща-професор (Стефан Данаилов), който, освен листа, й връчва и три диска. Фрустрираният отец Петър се грижи за църквата (изтрива надпис DN от стената), за несретна магистрална проститутка (Лидия Инджова) и за древно ковчеже с ръкопис, бранейки го от бившия си приятел и днешен грубиян-“колекционер” Виктор (Иван Ласкин), който на свой ред издирва “Тайната книга на богомилите”... Той и местният мълчалив пастир (Захари Бахаров) си падат по проститутката и я получават с различни стратегии и развръзки. Срещата на Елен и отец Петър се оказва предопределена – в течащата планинска река, където няма нищо стъклено. В крайна сметка, важното е да намериш сродна душа...
През сблъсъка на цивилизации, манталитети и страсти, сред тайнственост на фона на тучна природа, църковна реставрация, мутренски ексцесии, жалък бит и разклатена вяра, филмът се опитва да разкаже българското живеене като трилърна мистика на копнежа. Не успява докрай. Независимо от загадъчната атмосфера, живата фактура, приказно-извисената визия на Емил Христов, тревожно-пестеливата музика на Божидар Петков, няколкото чудесни епизода (сексът в банята, например), сочните епизодици (Невена Мандаджиева, Захари Бахаров, Светозар Неделчев) и прекрасната Наталия Дончева (наистина живееща във Франция), филмът изглежда някак плах и фрагментарен, а на моменти – невнятен. Според мен, бедата идва още на равнище „сценарий”. И не проумявам как дълбокият, мощен и авторитетен писател-кинематографист Красимир Крумов-Грец, сам автор на делнично-метафизични разкази и филми (прочее, излетият „Светото семейство” също ще бъде в конкурса на „Златна роза”), не е съумял да „излекува” драматургичната недостатъчност на сценариста-дебютант Емил Андреев. Но най-вече съм изумена от парадокса, че, след като Станимир Трифонов се справи с далеч по-труден за екранизиране роман като „Хайка за вълци” на Ивайло Петров, при това в тв-формат, „Стъклената река” му се е опрял – като жанрова посока, ритъм и въздействие. Да не говорим, че и изборът за главните мъжки персонажи е далеч от находчивостта в предишните му филми – декларативни ми изглеждат и Иван Ласкин, и Стефан Вълдобрев, който бе вълнуващ италианец в „Изпепеляване”...
Разбира се, “Стъклената река” изглежда направо строен на фона на друго филмово “издирване” на “Тайната книга на богомилите” от Франция към Балканите - “Тайната книга” на Владо Цветановски (Македония/Франция, 2006). А в повествованието, отвъд пергаментите, той изобщо не отстъпва на редица европейски филми. И все пак, вторият игрален филм на Станимир Трифонов ме остави разколебана... Вече очаквам следващия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
