БНР е БТР

„А какво би се получило от сливането на БНР и БНТ, освен нещо като БТР, както се шегуват колеги”. Въпросът е измъкнат от „правото на отговор” на „журналисти от БНР, Обществения съвет на БНР и Управителния съвет на БНР” по повод интервюто с Георги Лозанов, публикувано през август в „Капитал”. Репликите за/срещу обединението на две от най-капризните медии в България запазиха високата си температура през последните месеци, а предчувствието за фатално (финално) решение на казуса ще отклонява вниманието от много по-смислени въпроси поне още няколко седмици. Едва ли бягството от по-болезнените въпроси е следствие единствено на някаква грандиозна конспирация – говоренето за инерцията в БНР и БНТ също се е превърнало в инерция.

Затова е необходима дистанция от (най-общо) двете съмнения за „конспирация”: „Изказванията на председателя на СЕМ съзнателно дискредитират медията, нейната програмна и рекламна политика. Зад тези внушения и уж обществени очаквания на практика възникват съмнения за интереси и лобизъм” (съмненията от коридорите на БНР); и „Така, протестирайки срещу несъществуващ политически натиск, критиците на обединението оказват реален такъв върху управляващите да не подкрепят идеята” (съмнение на Георги Лозанов).

Отвъд и преди обединението, обаче, БНР си остава БТР, за който ще е все по-трудно да се предвижва сред трафика на големия град. „Ботев” отдавна е брониран срещу модерното звучене и иронията към „единното културно пространство”, а седмици наред от главната страница на „Хоризонт” академик Антон Дончев (в компанията на Иван Гранитски) „бранеше” БНР като пазител на словото. В последните няколко години в колонката до втръсване е ставало дума за щетите (особено в „Ботев), които раздрънканият БТР нанася с бодрия си ход. Отвъд веселите рейтинги и лидерството по слушаемост, отдавна не съм срещал тийнейджър или младежка общност, която е редовен слушател на „Хоризонт” или „Ботев”. Нямам познати, които слушат БНР, в натоварения трафик, на път за вкъщи. Но дори и да приемем, че това е по-скоро проблем на лични рецепции, идентичността на голямата, тежката медия се губи. A щом няма идентичност, болката от реформиране на рутината, мащаба, носталгиите винаги е силна и безполезна.

В спора за „сливането” няколко пъти стана дума и за Би Би Си. Като добър пример за обединение на обществени медии. Или като „никой не е повторил досега опита на Би Би Си” (позиция на БНР). В момента British Broadcasting Corporation има поне 2 ефирни и 2 дигитални радио програми, насочени към младата аудитория. 1Xtra говори за sexting, a Radio 1 излъчва сетовете на Armin van Buuren. Но този „опит” за нас не е толкова важен, тъй като „в резултат на предприетите реформи през последните години националните ни програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” стабилно увеличават слушателската аудитория и рейтингите си”. И ще е непростимо „По първи петли” да стане радио-телевизионен блок.