Сексуално въздържание и политика
На 28 август т. г. десетки хиляди привърженици на крайната американска десница манифестираха във Вашингтон, за да „възстановят честта” на страната си. Демонстрацията, събрала привърженици на движението „Чаено парти”, се проведе на същото място, където на 28 август 1963 Мартин Лутер Кинг произнася прочутата си реч „Аз имам една мечта” пред огромно множество хора, искащи премахването на расовата дискриминация.
Съвпадението на датите предизвика протести у чернокожите американци, които подозират привържениците на „Чаено парти”, а те са в огромното си мнозинство бели, в расизъм. Движението е наречено по името на паметните събития в Бостън на 16 декември 1773, когато, протестирайки срещу решение на парламента на Великобритания, което накърнява интересите им, шейсет американци изхвърлят в морето товара от чай на три английски кораба. Движението доби популярност след избора на Барак Обама за президент на САЩ, то го обвинява ни повече, ни по-малко, че тласка страната към социализъм. Между активистите на движението е и Сара Пейлин, неуспялата кандидат-вицепрезидентка от последните избори, която, според някои коментатори, се готви да се противопостави на Обама като кандидат на Републиканската партия за президент през 2012 г.
Доскоро недооценявано, движението „Чаено парти” изненадващо се включи в междинните избори за Конгрес тази есен. Предлагаме част от текста на Катлин Хенеси в Los Angeles Times:
С победата на Кристин О’Донъл на първичните избори на републиканската партия за поста сенатор от Делауер, „Чаено парти” приключи предизборния сезон и има вече осем свои представители, готови за битката за Сената, като по този начин предизвика шок във висшите републикански сфери и накара партията да вземе десен завой. На движението сега му предстои главното изпитание – ще могат ли рожбите му да се задържат на вълната на недоволството от сегашното правителство и да победят на 2 ноември? Или ще предоставят на демократите възможност да засилят мнозинството си?
Всички кандидати, поддържани от движението, изискват отмяна на реформата в здравеопазването на президента Обама. Някои предвиждат дори премахването на министерството на образованието, отслабване на мерките срещу замърсяването на околната среда и оттеглянето на Съединените щати от Организацията на обединените нации. Демократите смятат, че тези кандидати затвърждават образа на един републикански екстремизъм, който се разминава с избирателите.
Залогът за самата Републиканска партия е голям. Евентуална серия от изборни победи на кандидатите на „Чаено парти” би окуражила всички онези, които искат да тласнат партията по-вдясно и са за свиване на обема и на задачите на федералното правителство. И обратно – една загуба на тези кандидати в ключови райони би могла да донесе предимство за привържениците на едно по-голямо идеологическо разнообразие в републиканското семейство.
Битката между тези две крила зрее от няколко години, но тя никога не се е водила по толкова публичен начин, както днес. Веднага след победата на Кристин О’Донъл, стратегът на републиканците Карл Роув разкритикува кандидатката и „напълно откачените” й изказвания, докато републиканският предизборен щаб се задоволи с лаконично поздравление. Тези реакции илюстрират раздразнението в републиканските висши сфери от онова, което те наричат липса на прагматизъм и на политическо пресмятане в стратегията на „Чаено парти”.
Нещо повече, първичните избори не доказаха, че някакво особено мнозинство американци са прегърнали политическата линия на „Чаено парти”. Това движение обичайно регистрира най-сериозните си победи на щатско ниво в малки щати, където сплотените им привърженици успяват да имат сериозно влияние. Но като нагазят в сериозни големи избори, кандидатите, подкрепяни от „Чаено парти”, може да смекчат позициите си. Откакто са номинирани, Ранд Пол (в Кентъки) и Шарън Ангъл (Невада) промениха сериозно речника си. Ангъл престана да иска на всяка крачка „прогресивното премахване” на федералната система за пенсиониране, а Пол не изтъква вече толкова своите либертариански убеждения.
Мнозина мислят, че Кристин О’Донъл, която проповядваше сексуалното въздържание като борба срещу СПИН и няма никакъв политически опит, трудно ще съблазни умерените и независими избиратели в Делауер. Някои демократи дори описаха победата й като успех за Демократическата партия. Според републиканския стратег Дейвид Уинстън, ръководството на републиканците сега трябва да намери послание, което да обедини тези две крила. Ударението по всяка вероятност ще падне върху намаляването на разходите и дефицита.
Всъщност, след хладното посрещане на О’Донъл, републиканският щаб промени тона си – декларира, че поддържа всички кандидати, посочени от партията... За Рон Кауфман, бивш съветник на Джорж Буш – старши, една потенциална загуба в Делауер би била разумна цена, ако срещу нея масата републикански избиратели се мобилизират.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
