Единен онлайн каталог на библиотеките на БАН, на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Американския университет в България бе официално представен на 24 септември в хотел „Шератон” в присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик, на Франк Бауър - президент на Фондация "Америка за България" и на Румен Аврамов - председател на Съвета на директорите на фондация НАБИС (Национална академична библиотечно-информационна система).

Проектът за каталога е разработен още през 2008 г. от Динчо Кръстев – директор на Централната библиотека на БАН, но тръгва през юни 2009 благодарение на подкрепата на фондация “Америка за България”. Така се поставя началото на проекта НАБИС, реализиран от едноименната фондация, учредена от Централната библиотека на БАН, Софийския университет и Американския университет.

Основната цел на проекта, който е с продължителност 5 години, е създаването на единен онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който през общ портал в интернет да позволява интегрирано търсене в каталозите на библиотеките, както и електронен достъп до библиографската информация за техните книжни фондове, електронни ресурси и предоставяни услуги. С представянето на онлайн каталога на трите библиотеки приключва първият етап от проекта. По време на втория мрежата ще е отворена към всички библиотеки в страната, като условията за участие са нивото на автоматизация, качеството на библиографските записи и желанието за сътрудничество.

Динчо Кръстев обясни, че изграждането на националната академична библиотечно-информационна система предполага приемането на единни стандарти за библиографско описание, а действащият в момента държавен стандарт не е съобразен с каталогизирането за машинен прочит. Най-използваният в света формат е MARC 21 и именно с него ще работи каталогът в България. Във връзка с това НАБИС провежда обучение на библиотекари, систем-библиотекари и систем-администратори по формата MARC21, както и по приложните продукти на фирма ExLibris: Primo – за откриване и предоставяне на библиографска информация; Aleph –за управление на книжни колекции; DigiTool – за управление на дигитални колекции; MetaLib – за метатърсене и SFX – за изграждане на връзки към информационни източници, предоставяни по електронен път. Тези системи са използвани в много библиотеки по света.

Ден преди официалното представяне на българския каталог Ричард Овъндън, директор на Бодлеанската библиотека в Оксфордския университет, изнесе лекция в Народната библиотека. Той каза, че и при тях за управлението на книжните колекции се използва Aleph. И вероятно това е една от малкото прилики... Бодлеанската библиотека има бюджет от 32 млн. лири, 11 млн. заглавия, 80 000 регистрирани читатели – 30 000 от които са извън системата на Оксфордския университет, над 350 000 търсения в нейния онлайн каталог и въпроси за решаване от типа как да се събере архив на високопоставен държавник, чиято кореспонденция тече непрекъснато под формата на имейли и общуване в различни социални мрежи.

По същата тема, но в по-друг контекст, говори и Динчо Кръстев, който представи данни, че от 2005 г. ежегодно човечеството генерира над 2 екзабайта (милиарда милиарда 8-битови байта) информация, от които се падат по 300 мегабайта на човек. Най-впечатляващото обаче е, че само 0.003% от този информационен поток е върху хартия, подчерта Кръстев. Според Марк Даубах - вицепрезидент на Ex Libris и главен мениджър на фирмата за Европа, едно от предизвикателствата днес е как да се категоризират блоговете, чиито автори не желаят да се занимават с издатели. Той обаче не скри оптимизма и увереността си, че библиотекарите знаят как да се обхване необхватното. Карън Калхун - вицепрезидент на OCLC (Online Computer Library Center), която говори за сътрудничеството между националните и регионалните библиотеки, завърши с известния цитат на Джон Дън, че „никой не е самотен остров - всеки е част от континента”.

В същия оптимистичен тон бе и изказването на Дейвид Фарееро - директор на Националните архиви на САЩ, който разказа, че при тях вече са архивирани и блогове, и разговори в Twitter. „В електронната ера обаче нямаме намерение да загърбим книжните тела”, увери Фарееро и даде пример как наскоро в архивите била открита информация, че по време на Втората световна война американска армия е имала 22 млн. франка депозит в швейцарска банка. На въпроса на Румен Аврамов дали е настъпила промяна в декласифицирането на архивите с обявената политика на Обама за отваряне на правителството, Фарееро отговори, че тази инициатива не е била възприета с голям ентусиазъм, но че тя ще насърчи културата на отвореното общество.