Ходене по буквите
Ирина Каракехайова. Храната на племето. Поредица “Племена”. Издание на format.bg. С., 2010, цена 17 лева
Тези дни си мислех как преходът след 1989 г. редактира прочутия въпрос на социолога Румен Димитров “Трибунал или форум?”, зададен спрямо българските работи, и го превърна в реторичния въпрос “Трибунал или ивент?” (или, както приятелка ме поправи, “ивьент”)... Мислех си обаче и за гражданските изключения. Веднага след това получих доказателство за тях в новата книга на художничката Ирина Каракехайова, която ходещите по тукашните букви читатели вече познават от “Племето на майките”. И се уверих, че форумът продължава да съществува, макар и в социологически уж пренебрежими – засега – микрообщности. Форум на едно здравомислещо, окопитващо се днес родителство, при което социалната мая е достатъчно силна, за да не се интересува от обхвата на политическата тенджера, та вече прелива навън в смислени инициативи. И в тази си книга Ирина Кехайова започва отдалеч, от базата – преди от смятаните за “луди” и “лоши” майки, сега – от храната. В книгата готварските й рецепти нямат имена; те са изнесени на маншета на изящната с лаконизма си корица, за да предизвикат лирическо късо съединение – “За възрастните на детския рожден ден”, “За чакането на поръчката или сметката”, “За по-голямото дете”, “За дъждовния следобед”, “За дните преди заплата”... Прямо и смешно. Извън лайфстайла, който досадно инфектира всеки по-интригуващ граждански “проект”. Със страхотни в търсената си безизкусност картинки. (Прочее, моята любима от десетилетия рецепта е №11.)
Емил Басат. “Преводът – лица и маски”. Портрети на български преводачи. Книга втора. ИК “Панорама”, С., 2010, цена 12 лева
Това е продължение на едноименната книга от 2007 г. Този път на мушката на Емил Басат попадат Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка и Дани Чакалови, Петко Бочаров, Борис Мисирков и Теодора Джебарова. Недостатъчно е да назовем тези имена, знакови за преводаческото изкуство – те са в темелите на напредничавата българска култура. А и класата на изброените личности е така голяма, че те трудно могат да бъдат разприказвани за своя житейски и творчески път, ако не бяха упорството и любопитството на Емил Басат. Защото, в крайна сметка, превъзходният превод е упражнение по преводаческа дискретност. Въпросите на интервюиращия изваждат на бял свят и травматичната връзка между политиката и превода, доказвайки за пореден път тезата, че преводачите са не само далеч по-интересни от писателите, но са онзи цивилизационен ресурс, който излиза по принуда на сцената в момент на кризи... Всяко интервю съдържа вдъхновяващи изрази, но ще отбележа само репликата на Недялка Чакалова: ”Текстът на превода трябва да бъде според критериите на просветената американска домакиня. (...) Влизайки в ролята на “просветена домакиня”, аз мога да говоря истината, истината, но не цялата”...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
