Едни от нас
„С вкус на плодов сладолед” от Трайче Кацаров. Превод Таня Попова. Постановка Владлен Александров. Сценография Иван Карев. Музикални ефекти Весела Статкова. Участват Димитър Терзиев и Росица Александрова. Драматично-куклен театър „К. Величков” – Пазарджик. Премиера на 14.9.2010 г.
На пейка в някакъв парк се събират двама души – Мъжът и Жената. Пейката не е случайно място. В съзнанието на двамата тя има различно значение, но да решим, че там се е зародила любовта. Отдавна. Сега, вече цял месец живеещи разделени, те се събират, за да се уговорят за своя развод. Мъжът на Димитър Терзиев не го иска, Жената на Росица Александрова непрекъснато твърди, че само това иска (в тази упоритост личи вътрешна несигурност). След време виждаме, че двамата – вече стари – са отново заедно, че никога не са се разделяли. Просто са консумирали необходимото може би за всеки брак количество конфликтност, ненавист, гняв…
Пиесата е македонска, но онова, което им се случва на персонажите, онова, което те изповядват, мечтите им, представите им за нормални взаимоотношения в един брак – всичко това ни е близко.
И двамата са много напрегнати. Тя – за да натрупа решимост този път да не отстъпи; той – за да се опита с поезията на чувствата (той е бивш писател, при това хуморист!) да върне положението във вида, който най му изнася. Тя общо взето не знае какво иска. Той иска всичко да продължи все така разплуто и безотговорно…
Всичко е удавено в бира, неудовлетвореност, ожесточеност. За неслучилия ни се живот най-лесно можем да обвиним най-близкия човек до нас. Докато разберем, че това е животът – нещо случващо се с нас, докато неуспешно се опитваме да го променим.
Режисьорът Владлен Александров поставя тази трагикомична (защото най-често се смеем по време на спектакъла) история крайно пестеливо, съсредоточен основно върху работата си с актьорите. Пейка, зад нея бяло платно, върху което по някое време се прожектират снимки на персонажите като деца, като млади, като актьори. И двамата актьори. Излиза, че това е достатъчно, когато имаме актьори като Димитър Терзиев и Росица Александрова. Те играят с видимо удоволствие, преминават през гротеска, през лирични пасажи, през битова достоверност, през абсурд. Правят го леко, игрово, ясно съзнавайки, че всичко, което се случва на Мъжа и Жената, е може би най-вече смешно. Смешно в баналността си. Контактът им с публиката е пълен. Затова и салонът на камерната зала беше препълнен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
