Клод Шаброл(1930 – 2010)
Отиде си един от създателите на Френската нова вълна. Шаброл, заедно с Годар, Трюфо, Ромер и Ривет, поемат от кинокритиката и легендарното списание Les Cahiers du cinéma. Стават режисьори в края на 50-те и с бунтарски хъс взривяват официозното самодоволство на френското кино. Покоряват младата публика през авангардната интерпретация на всекидневието.
Подобно на Трюфо и Годар, Шаброл е парижанин по рождение, влюбен в Хичкок. За разлика от тях, обаче, не е революционер – нито в идеологически, нито в естетически аспект. В своите 71 игрални и телевизионни филма той е по-скоро издевателски визионер на времена и нрави в жанрова бистрота. От провинциалната инертност в „Хубавият Серж” (1958) до комедийната криминалност на „Белами” (2009), неизменен фокус на интереса му е мистерията на буржоазното семейство, където е заличен синорът между любов и ненавист, добро и зло – до мизантропия. Постепенно Шаброл се пристрастява към трилъра, дори е обявен за „баща на френското черно криминале”. Филмите му разказват ту сензационни, ту тривиални истории за прегрешения, престъпления и саморазрушения, потопени в натуралистична атмосфера, наситени със съспенс без премигване и изиграни от бляскави актьори, като Изабел Юпер, Жан-Клод Бриали, Сандрин Бонер, Жерар Депардийо, Жак Гамблен... Самият Шаброл споделя: „Не мога да давам съвети на хората, които искат да правят кино. Има велики режисьори, които не понасям, и такива, които обожавам, въпреки че минават за слаби. Най-голямата грешка на съвременното френско кино е, че всички режисьори смятат за нужно да пишат сценарии. Днес всички дебютанти пишат сценариите си. Когато гледам филмите им, имам чувството, че на екрана откривам правописни грешки”.
Киното ще бъде още по-скучно без Шаброл.
Г.Д.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
