За плътността на очертанията
От 10 юли до 27 август галерия „Сариев” в Пловдив беше привидно полупразна и сякаш в ремонт. През стъклата откъм улицата се виждаше единствено силуетът на необичайна за мястото строителна конструкция, изпълваща почти цялото пространство. Тя беше разположена напречно, в средата на помещението, а на двете страни - вляво и вдясно - бяха поставени два градски плана, изрязани върху дървени табла. Изглежда, сякаш тук се беше настанила изложба с проекти за архитектурен конкурс или план за бъдещ строеж, или...
Всъщност, показаното в „Сариев” наистина е проект – Проект 0 на Кирил Кузманов. Той е част от Проект 01 - първият от обновената програма на галерията „Фон: Млади автори”.
След като през септември миналата година Катрин и Веселина Сариеви заявиха новата посока, в която галерията ще се развива, сега и тази програма има нови цели – тя ще бъде платформа за млади автори и куратори, чиито изложби ще се реализират ежегодно в галерията и в сателитни обществени пространства.
Първият поканен куратор е Владия Михайлова, която включва в своя Проект 01 двама млади автори – скулптора Кирил Кузманов и архитекта Светослав Мичев. Те развиват своите работи извън физическото пространство на галерията, като показват там само своите идейни проекти. Мястото, избрано за фокусна точка и фактическа реализация на проекта, е квартал „Капана”. Този емблематичен централен пловдивски квартал е станал обект на изследвания от страна на двамата автори (като място в концептуален смисъл, на нивото на образа), за да се достигне в крайна сметка до общия извод, че днес „Капана” няма единен, еднозначен и отчетлив образ, въпреки че в миналото е бил предпочитан търговски и занаятчийски район.
Проектът протича в няколко етапа, като започва с Проект 1 – художествена намеса в пространството на квартал „Капана” и изложба в Галерия Сариев, представяща Проект 0, който предстои да се реализира.
В Проект 1 Светослав Мичев провежда анкета на няколко ключови точки в различни краища на „Капана”, задавайки единствено въпроса „Какво е Капана?”. Неговата цел е чрез вербалните описания, мнения и реакции на хората да изгради своеобразен нов концептуален образ и архитектура на „Капана”, да реактивира социалното въображение за мястото. Като резултат, той избира да отпечата думите на хората върху транспаранти – техните субективни мнения и обективни мнения (вторите, отбелязващи очевидни факти, са зачеркнати), като ги подрежда произволно, без смислена последователност. Получава се нещо от рода на: „останал от едно време нищо интересно квартал в Пловдив миши капан център на културата животът ми е Капана”. Транспарантите бяха окачени на местата, където са правени анкетите – на входни точки към квартала.
Проект 0 на Кирил Кузманов има и социален аспект. Осмисляйки самия процес на построяване на скулптура в публичното пространство, една от неговите цели е в буквален и в преносен смисъл да отрази реакциите на хората и тяхната съпричастност към проблемите на изкуството. Работата му се развива във времето и би трябвало да се реализира, ако се съберат достатъчно средства за 50-те фрагмента, образуващи солидна двустранна огледална конструкция-стена. Тя трябва да се постави напречно на една от най-тесните улички в „Капана”, плътно следвайки очертанията и височината на сградите от двете страни. Всеки желаещ може да заяви фрагмент/и, избирайки конкретен номер, показан на чертеж-легенда. Заявителят сключва договор за дарение с Фондация Отворени Изкуства, като в момента на дарението получава удостоверение за притежание от автора. Ако до октомври 2011 не бъдат заявени всичките 50 фрагмента, проектът няма да се реализира, а парите ще се върнат. Ако се реализира, то всички, заявили фрагменти, ги получават след демонтирането на работата.
Като цяло, Проект 01 има за цел да създаде рефлексия, да отрази един утопичен образ, но и да го разруши, показвайки не/възможността за идеализирането му. Той обаче остава някак невидим и илюзорен. Негов обект е конкретно място, но за реализацията му до голяма степен играе роля случайността (въвлечените съ/участници). В един момент плътността на образа му започва да се изплъзва, подобно на сянка в огледало, и за пореден път се питаме доколко са ясни очертанията на съвременното изкуство у нас и предизвиква ли то изобщо някакви реакции... Може би ще разберем до октомври 2011.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
