Думи срещу думи ( литература), брой 30 (2868), 10 септември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Писмо от Другия бряг
Български  |  English

Писмо от Другия бряг

 

Атанас Липчев. Mailer daemon, или другият бряг на реката”. Изд. “Жанет 45”, Пловдив, 2010
 
2010 все още не е завършила, но е напреднала достатъчно, за да кажем, че в нея не се забелязва рояк от значими родни романи. Това ще направи още по-непростима перспективата да не забележим една творба, скромно свързана с името на писател от Варна.
Атанас Липчев дебютира през 80-те със сборника разкази „Вълча любов”, който изглежда вписан в общата вълна на обещаваща млада проза, надигнала се през онези години. Разделната 1989 не просто пресече тази вълна; историята на нашия „преход” може да бъде разказана и през метаморфозите, които се случват в следващото десетилетие с представителите на това поколение – често наричани от критиците „талантливи” – писатели. Емигрантство, политически изкушения, гонитба на власт и пари, съблазънта да бъдеш популярен писател или пророк... нищо не подмина съдбата на тези някога интересни автори. Атанас Липчев сякаш единствен отказва историческата промяна и го прави по единствения възможен начин: като престава да пише, не се опитва да спечели пари, да ходи в чужбина, да прави някаква кариера. Минават осемнайсет години, преди да се появи следващата му книга, романът „Тежки пари” (2004), и после – като отприщен поток – още четири романа за шест години. Това са произведения, които най-лесно ще наречем „социални”; зървахме ги тук-там да участват в конкурси, макар и без особен успех, не на последно място заради банализирането на жанра социален роман. „Mailer daemon…” е напълно различна книга: кратка и стегната като повествование, много „чиста” по отношение на стила, написана на едно дълбоко творческо вдишване; притча за смисъла и границите на човешкия живот. Читателят може да въздъхне с облекчение, защото му е спестено многословието на „новия” (подобно на „стария”) социален роман, неудържимата претрупаност на повествованието, нафталиненият дъх на разобличителното послание... В същото време ги няма морализаторството и старомодният алегоризъм на жанра притча. Вместо това – кратката история на един умиращ и непризнат художник, събрана в наративното време на една-единствена нощ, наситена с много (по-скоро психологическо) действие, разпределено в малка група умерено характерен типаж; бегло докосната съвременна социална тематика, асоциативно разтворена към „вечни” проблеми; ненатрапливи, овладяно иронични внушения с нравствен характер. Постмодернизмът е тук, странно случен в доста традиционни форми на умението за разказ. Целият роман е игра с различни пластове на литературната памет, а това ни напомня, че авторът му е завършил Българска филология. Гогол възкръсва в една чудесна пародия на щастлива семейна вечеря, Михаил Булгаков е почти пряко цитиран с присъствието на котарака Бегемот и с Дявола-водач през границите на световете; Пушкин не може да бъде подминат с вечната тема за Моцарт и Салиери, а всички културни асоциации са обединени от матрицата на мотива „последна творба” така, както е разигран от Боб Фос в „Ах, този джаз”. Mailer daemon в заглавието е фраза, позната на всеки, който изпраща поща по интернет и е получавал обратно писма, отправени към несъществуващ или грешно изписан получател. Митологията на „другия бряг” е позната в български контекст поне от времето, когато свръхчовекът на Пенчо Славейков очакваше лодката на Харон, за да постигне „живот в смъртта”. Романът на Липчев, с други думи, представлява притча-игра със земните тревоги на човека, който напразно се опитва да „получи писмо” от Другия бряг, от някаква инстанция, способна да предложи абсолютни решения на неговите проблеми; творба за иронията, скрита в суетата на земното битие. Чете се увлекателно, на един дъх – така, както е писана.
 
Атанас Липчев умира един ден, след като е предал за издаване в окончателен вид ръкописа на тази книга, точно на своя петдесет и девети рожден ден.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”