Димитър Манолов (20 юли 1940 – 25 септември 1998)
Помните ли този мъж? Този израз на това рядко специфично лице?
Това е диригентът Димитър Манолов. Един музикант без аналог по начин на мислене, по пространство на интереси, по реакции, по съждения...
Един присмехулник с, оказа се, смъртоносна чувствителност.
Сантиментален страдалец със скептична усмивка. Но и много талантлив, умен музикант просветител с мащабна култура, с парадоксален изказ. Показа и на музикантите, и на публиката много музика, беше ги привикнал да го следват в непознати територии.
В книгата на Олга Шурбанова „Срещи с изявени българи в чужбина” оживява и словото на Димитър Манолов. Ето кратък откъс от интервюто й с него, доста актуален и днес:
Добре, аз имам една представа за настоящето. Това е навлизането на научния подход в изискванията към българския музикант. Изгонване на идеалистическото мислене, на метафизиката. Донякъде това мислене беше съзвучно на следвоенните вкусове в целия свят. Винаги след война настъпва някакъв „класически” модел на самоограничаване на личната фантазия. Търси се налагане на обществената маршовост. Но при социализма тя се усили, за да звучи като норма. Та, от един момент нататък, всички наши състави започнаха да свирят доста еднакво. А ако искаме да навлезем в обратната сфера – там не само трябва да се поддържа, но и да се стимулира различието между едни и други, дори заравянето в странни мистични територии... Защо не! Нали изкуството трябва да бъде друг свят, не огледало на същия, в който живеем. И слушателят да може да се пренася в този несъщ свят. Може би след навлизането в „новата епоха”, като гледам хората около мен, главно музикалния кръг, ми липсва точно тази промяна в мисленето, желанието да се нагълташ с четене, с изучаване историята на цивилизациите, например, да се възползваш от свободата на литературния пазар с новоизлезлите философски книги... Смятам, че е много необходима промяна на главите...
По случай 70-годишнината от рождението му искаме да се знае, че Димитър Манолов не е забравен. Въпреки че си отиде тъкмо с това чувство - завърши земния си път чак в Колумбия...
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
