Мрежа/паяжина ( интернет), брой 29 (2867), 30 юли 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Симпсонизация* | цензура
Български  |  English

Симпсонизация* | цензура

 

В изобилието от новини, свързани с развитието на творческите индустрии у нас, най-много врява като че ли се вдига при отразяване на събития, свързани с дигиталните свободи и авторските права в мрежата. Нищо чудно - мрежата е шумно място, а недоволството в нея относително лесно се неутрализира (засега) с двете дежурни оправдания: „Европа иска така!” и „Всичко се прави в името на авторите и качествения продукт”.
Ето и една последна новост - в името на авторите, качествения продукт и одобрението на Европа, но най-вече вследствие на невъзможността да се постигнат резултати по метода, изпробван вече с chitanka.info, шефът на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата Георги Дамянов предлага на доставчиците на интернет друга стратегия: да следят трафика на клиентите си, дали и какви авторски произведения разменят, като срещу тази информация ще могат да получават пари от продуценти, звукозаписни студия и издатели. Представяте ли си! Дори големите лоши момчета от увеселителните компании, домогващи се с толкова подмолни игри до подобна информация, биха се изчервили от неудобство при такава открито заявена готовност за алъш-вериш с тях. Шефът на „Авторско право” обаче не е от свенливите. Той казва: Европа прави така. Френската тактика на „трите удара”, макар и силно критикувана в тази същата Европа, очевидно е неговото голямо оправдание. Всички знаем колко критика понесе т.нар. „Телеком пакет“, приет от Европейския Парламент, позволяващ задържане на данни за интернет активността на гражданите уж с цел разследване на престъпления; у нас, обаче, изглежда едва ли не еретично да се задават въпроси относно недоогласените детайли по ограниченията, които ни очакват и които непременно ще последват с нарушаването на мрежовата неутралност. Европа, за разлика от нас, може да си позволи опозиция. Работническата партия в ЕП, например, е съставила доклад http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/docs/wpdocs/2010/wp172_en.pdf, в който се споменават някои от проблемите на филтрирания трафик. Няма да ги цитирам, защото това се разисква достатъчно нашироко в интернет, в блога на Боян Юруков, например. http://yurukov.net/blog/2010/07/22/es-ni-proverqva-za-nezakonno-sledene-v/ Това, което никой не желае да разисква в момента, е какви ценности ще защитава тази чудовищна машина за контрол? Кои са тези тъй важни за икономиката ни творци, тези съкровища на духа, които трябва да бъдат защитавани от грабливите ръце на пиратите? Мисля да не изброявам „горещите” ни музикални и литературни хитове от това лято, нито митичните им автори. Те и без това получават достатъчно „пиар”. Предпочитам да привлека пак вниманието към ситуацията, в която сме се озовали всички ние - и автори, и читатели, и желаещи да проявяват вкус издатели - благодарение на промените в информационната и пазарна среда напоследък. За целта ще си позволя да препратя към една статия, доскоро известна на малцина, но която от вчера (23 юли 2010) вече се намира в мрежата на адрес http://www.bulgaria.indymedia.org/article/36969 . Статията е озаглавена „Медийни препятствия пред книгата: Пазарната цензура”[1] и в нея пише:
Някои изследователи разглеждат книжния пазар като форма на идеална демокрация: не елитите налагат своите ценности на читателите, а публиката подбира какво иска – и ако иска все по-ниско качество и ограничена тематика, така да бъде. По-големите печалби са доказателство, че системата работи както трябва.
В системата на средствата за масова комуникация  отдавна вече се говори за икономическа цензура. Най-общо тя се определя като принудата да се подбира точно тази информация, която би се търсила от масовия потребител, като се преценяват неговите действителни или предполагаеми очаквания.
Ако през 60-те обществото на спектакъла все още е изглеждало като наземен конфликт, то това, което се случва днес, по-скоро прилича на ядрена катастрофа. В мрежова среда спектакълът е дисперсиран, контролът – по-неуловим и анонимен от всякога, а интелигентността, чувствителността и дори природата ни на хора – подложена на непредсказуеми мутации.
 
* The Simpsons – популярно американско анимационно филмче, осмиващо съвременния начин на живот, обществото и най-общо културата, повлияна от масовите медии.
 


[1]Вълкова, Силвия. Медийни препятствия пред книгата: Пазарната цензура // Кирилицата в духовността на европейската информационна цивилизация. София: За буквите – О писменехь, 2008, с. 370-379.
 

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”