Дигитализирането на държавата
Доброто управление, според Макс Вебер, е в същността си организиране на информация и знание. Години наред това организиране протича като строго йерархизиран процес. Той бе улеснен от електронната поща. Без нея щеше да ни е трудно да си представим, че един управленски апарат може да придвижи нещо толкова сложно, като закон за стабилизиране на финансовия пазар, например.
Никога до този момент в германската административна система не са били разменяни електронни писма с такава честота и обем.
Така, в сферата на науката и икономиката са изгражда едно ново пространство с определен модел на действие и структури, наречено мрежово мислене. То предлага място за идеи, които отдавна съществуват, но едва сега е назрял моментът да бъдат реализирани.
Само един пример: Който иска да основе промишлено предприятие в района Телтов-Флеминг, намиращ се южно от Берлин, има нужда от един единствен формуляр. И в случая няма значение дали инвеститорът първо се обръща към кмета, към екологичната или архитектурната служба. Информацията пристига при отговарящия за икономическата политика в региона, който я вкарва в своята координационна група. Оттам информацията се поема от хора от плановата и транспортната служба, от службата по кадастъра, от отделите, отговарящи за околна среда, земеделие, опазване на културните паметници, строителен надзор, както и службата по подземни съоръжения. Представители на всичките тези служби заедно обсъждат казуса и се произнасят по всяко едно намерение на инвеститора. Накрая - вместо цяла купчина уверения и инструкции, той получава едно единствено писмо - отговор, в което са записани най-важните неща. Ако не изникнат някакви извънредни проблеми, договорът с инвеститора може да бъде сключен до няколко седмици.
Ако процесът протече дигитално, той може да се развие още по-бързо.
Но на първо време отделните процеси, направлявани от носещите отговорност за взимането на решенията, трябва да бъдат раздробени на по-малки части, за да може ясно да се разбере какво с кого се свързва. След това трябва да се развият нови мрежови вериги. Двете неща могат да се случат, когато отделните служби се откажат от своята затвореност и си поделят компетенциите. В конкретния район, намиращ се южно от Берлин, за който стана дума, тези неща се случват, защото след промените през 1990 г. голяма част от управленските структури трябваше да бъдат изградени наново.
Подобни мрежови свързвания са причина и за по-голяма ефективност, и за ефикасност. Но са съпроводени и със сблъсък на интереси и власт в отделните звена и служби; те вече не могат да решават свободно кога и кои заявки да обработят. Не могат и самостоятелно да контролират една голяма част от комуникацията си, която водят по различните теми. И когато образът на компетентния представител на властта, взимащ решение, се размие, тогава и неговото експертно знание се поставя под съмнение.
Подобни промени обаче не могат да бъдат спрени. На много места възникват нови информационни банки и пулове, изграждат се нови технологии за изграждане на социални мрежи или уикипедии за управленски дейности. Ето защо се поставя въпросът как ще бъдат използвани предимствата на мрежовото мислене, без да бъдат провокирани продължителни и силни съпротиви? Единият възможен път е публичността. Когато процесите са видими и проследими за всички екипи и служби, тогава и техните решения, в повечето случаи, ще бъдат приети като едно цяло.
Да вземем, например, Уикипедия. Дори и не всички текстове, публикувани в нея, да са перфектни, тя се ползва с уважение. Този престиж се подхранва и от факта, че във всеки един момент е възможно да се проследи как е възникнал даден текст, както и дадена грешка своевременно да бъде отстранена. Малко обаче от потребителите на Уикипедия правят справки в други, печатни издания. Още по-малко са тези, които дописват публикуваната в интернет информация. Но е достатъчен фактът, че потребителите на Уикипедия отчитат, че това, което е направено, е важно и ценно.
Много от ангажиментите на държавата се нуждаят от подобни постижения на общността. Сфери като здравеопазване, социална политика, образование и финанси съдържат в себе си въпроси, които не могат да бъдат лесно формулирани. Често е нужно сътрудничество в различни области, за да може да се обхване проблемът в неговата цялост. Как, например, увеличаването на здравните вноски ще се отрази на пазара на здравните каси (в Германия, за разлика от България, има няколко здравни каси – бел. ред.); на осигуряването на пациентите и на структурата на пазара на работна ръка? До каква степен трябва да се намалят лихвите? Едва когато се проведат открити и целенасочени дискусии, могат да се открият възможни стратегии за намиране на решения.
Стратегии, които трябва да направляват действията на държавата, но които не трябва, при всички случаи, да се свързват с демокрацията, с мнозинството, както в миналото. Причината е, че мрежовото мислене и действие не могат да се приравнят с придобивките на демокрацията. Резултатът от работата не може да предшества съгласуването, а броят на участващите може да е много малък.
Тук възниква въпросът кои сфери трябва да бъдат обсъждани в затворени кръгове, защото засягат правата на останалите – съхранение на лични данни, вътрешна и външна сигурност, информационно самоопределение. И как тези нови процеси могат да се подчинят на демократичния контрол на представителността?
Сложни въпроси. В крайна сметка, очаква се държавата да действа по-открито, отколкото преди. Очаква се решенията й да се взимат на база аргументация, а не толкова заради властови и йерархични позиции.
Карстен Полке-Майевски
Ди Цайт (със съкращения)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
