Български  |  English

Война на световете

 

Може би някои си спомнят, че едни от първите „бизнесмени” на „прехода” бяха „новите” издатели; няма да питам с какви пари тръгнаха мераклиите за капиталистически печалби, за да не нагазваме в митичните ловни полета на ”червените куфарчета” и приватизираните държавни активи... Та още тогава в техния репертоар от плач йеремиев влизаше и това за „авторските права”, за погубеното книгоразпространение и за нуждата от държавна помощ за „културата”, както и за разните синекурки в издателства и редакции, където „преди” се прехранваха чрез цензорство... Тогава всеобщият плач бе разностилен и всеки надуваше вувузела в своя си регистър от жалбопението. Гадното е обаче, че новоизлюпените издатели, книжари и културтрегери се тръшкат да реват от името на бедните „автори”, още не умрели от глад в зимите на своето посттоталитарно недоволство... В спонсорските жестове на издателите има някакво ехидно снизхождение: ”добре, че сме ние, че да не загине българската литература”. Понеже нали знаете, тя, българската литература, е беден роднина с редки изключения от класиката и най-вече авторизираните приказки на Елин Пелин или Каралийчев, пък и там авторски права не се плащат, нали се сещате... „Авторът” кършеше ръце пред тарикатстващите парвенюта, доволен, че все пак книгата му „излиза”, па макар и доста окепазена от „професионалните” издателски екипи. За хонорари няма да говорим, понеже „авторите” (още „творците”) бяха приучени да се чувстват като виновни агресори в „полето на култура”, овладяно с предприемачески замах от тези посредници в търговията с културните продукти.
Но, уважаеми господа издатели, книжари и галеристи, не става дума за „професионализъм”, а за нещо по-съществено – „вкус”. Или „дух”, ако тази думичка носи още смисъл след инвазията на религиозните люде в общественото пространство... „Авторът” е носител на този екстракт от талант, умения и своевременност на изявата- и т.н. За какви „авторски права” се говори тогава, какъв е този дъмпингов внос на чуждо законодателство – нали след като авторът публикува стихотворение във вестник или списание, което, ако реши да му плати, то ще е в рамките на няколко лева?! „Авторски права”! Колко са забогателите от писане автори, като изключим Антон Дончев, но там случаят, както се казва, е друг. Впрочем, друг ли е наистина? С чии пари родолюбецът Гранитски преиздава и продава възродителската сапунка „Време разделно”? Кой ходи и изнудва кметовете с плач за загиващата българска литература, чии книги се изкупуват, а после се даряват за бедните читалища под патронажа на „първата дама” Първанова? Впрочем, ето и откъде май иде и атаката против некомерсиалния сайт „Читанка”, страшилището за „авторските права”, виртуалното свърталище на безпризорни „читатели”. Шибучица за таквиз волни търсачи на информация!
Забелязвате ли, че напоследък книжарите облицоват книгите в целофан, нещо като презерватив срещу нечистото читателското любопитство. Да, продават се книги, които не можеш да разгърнеш – трябва за закупиш, доверявайки се единствено на „рекламата” на издателствата... Впрочем, не се съмнявайте, че в тези книжни продукти всичко е уредено – платени са и авторските права, и всякакъв там „труд”... Трудът на преводача, страньора и печатаря също е възмезден... само че за жълти стотинки. Понеже, нека го кажем: не сме ли ние страната с най-нископлатения труд – и ако „елитът” има печалби от българското производство, то това се дължи точно на зверска експлоатация на работещия индивид (нека изключим кражбите)... Та и издателите, и те влизат в този нечовешки режим на изсмукване на кръв от гражданите, сведени напоследък до данъкоплатци.
Същевременно не е ли смешно, че някакви жалки парвенюта, които „държат” интелектуалната собственост, се опитват да ни продават тъкмо това, което презират – „духа”, „таланта”, житейските несгоди на хора, създали нещо за другите хора?! И представят това за самата естественост на нещата. Тяхната платена любов към изкуството носела възход за нацията и трябвало да заприличаме на „цивилизованите” народи – забележете как издателският плач добре пасва с най-уродливите си щампи на популизма... А нима наскоро котилото на същите тези незаплатени и незадоволени автори не ни дари със жизнеутвърждаващия (априлски) химн на МВР? Нима не са те и тайните писачи на чалгатекстове? Не са ли те, все същите, слагачи на всяка власт... Е, с интернет май няма да се получи, както навремето със заглушаването на рокмузиката... Впрочем, живеем в различни светове, нека на тях оставим по-прекрасния и успешния, но и те да не се бутат в небулозата... Иначе „авторите” ще заприличат на тях. А тогава всичко губи смисъл...
още от автора


Не така, господа! | copyright
Да погубим COPY-RIGHT, да живее PIRATE-RIGHT?
На дебат като на дебат
По читанка
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”