Речник на готовите пост-социалистически истини
С изключителен интерес прочетох статията на Боян Манчев “Подивяването на народа” в брой 26 на в. “Култура”. Напълно съм съгласна с тезата му, че тълпата не се образува от само себе си, а бива произведена като необходима основа и биосреда за съществуването на сегашната икономическа система. Тъй като статията завършва с оптимистична теория за критическото мислене и говорене като единствено оръжие срещу статуквото, искам да предложа за подобно критическо обговаряне някои от клишетата на “здравия разум” на прехода и да дам своята версия за последиците от тях. Списъкът ми е, разбира се, непълен, като всеки частен опит – в случая се интересувам от клишетата, свързани с полето на идеите, достъпа до тях и езика, на който биват изразявани.
“Многостранно развита личност”
Тази пародия на соц-понятието “всестранно развита личност” беше смешна някога, но последиците й са сериозни. Всъщност практиката сочи, че издигането на тясната специализация в култ не донесе на страната ни по-кадърни лекари, инженери, архитекти и т.н., а само изигра ролята на “запрещение” на ред хора да коментират области, за които нямат издаден образователен документ. Освен че подобна ригидност носеше човешки риск в ситуация, в която много “специализации” станаха ненужни в контекста на закриващата се българска индустрия, тя дефинира като “специализирана компетенция” и онези области, в които е важно да съществува “широк обществен дискурс” – като например историята, политическия анализ, националната култура и т.н.
“Интелигент е понятие от соца”
Тази аксиома сочи, че няма такова нещо като “интелигенция” в смисъла на широка прослойка от хора с добро образование и професии, способни да разсъждават критически върху случващото се. За да имаш правото да изразиш публично мнение, трябва да си “интелектуалец” – т.е. професионален мислител, и то специализиран в това, за което се изказваш.
Всъщност, зачеркването на това понятие изхвърли от публичния дискурс учители, лекари, инженери и пр. хора с образование и градски професии, които в западните страни се наричат с престижната дума professionals. Изгубвайки представата за себе си като класа – или прослойка - чиято определяща характеристика е образоваността и способността за интелигентен анализ на ставащото, тези хора намалиха рязко участието си в обществения дискурс, чиито медии станаха впрочем все по-непропускливи за тях.
“Ендолингвистична капсулация”
С идеята за свръхспециализация на мисълта беше внесен и съответният жаргон, чрез който хуманитарните науки мимикрират по посока на естествените. Тези, които го използват, настояват на неговата превъзхождаща точност; неотдавна известен културолог ме поправи, че не бивало да говоря за “вживяване”, а за “конструиране на алтернативната реалност на не-Аза”. Разбира се, новите формулировки не са по-точни, както ще ви каже всеки философ на езика. Те не носят и не биха могли да донесат еднозначност. Всъщност, те обслужват самите интелектуалци, като представят тяхното знание като сродно на ядрената физика или на молекулярната биология и им спестяват неудобството на спора с широка гама от опоненти, особено когато става въпрос за теми, които засягат голям кръг от хора, например политическите. Всяко говорене извън теоретичния жаргон се смята за профанно – само дето обратното му не става сакрално, а безпоследствено.
Ако ще заставаме зад критическата мисъл като “ново оръжие”, както предлага Боян Манчев, то нека не притъпяваме това оръжие, като го обвиваме в калъфа на професионалния говор. В затвореното знание няма нищо лошо, ако ще си играем на източни учители. Но ако искаме да променяме обществото, то не ни върши работа.
“Няма тепърва да откриваме колелото”
Това на пръв поглед практично и благоразумно твърдение означава всъщност, че се отказваме от самостоятелно мислене и се задоволяваме да внасяме чужди идеи. Кои от тях са пригодни на местен терен, кои не са, кои се размножават като зайците в Австралия с катастрофални последици за местната екосистема, не ни интересува. За икономиката ни това означава, че нямаме какво да произвеждаме, камо ли пък да изнасяме, тъй като производството изисква, освен евтина работна ръка, и оригинална идея, която да приложиш. За критическия дебат това означава абсолютен блокаж, след като цитираният външен авторитет винаги надцаква домораслата мисъл, а хората от академичната йерархия често се държат не като самостоятелни мислители, а като генерални вносители на една или друга теория за България.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
