Иронична романтика
„Когато си в Рим” (When in Roma), 2010, САЩ, 91 минути, режисьор Марк Стивън Джонсън, продуценти: Рики Лиа Бестъл, Гари Фостър и др.; сценарий: Дейвид Даймънд, Дейвид Уайзман; оператор Джон Бейли, музика Кристъфър Йънг, художник Кърк М. Петручели, в ролите: Кристън Бел, Джош Дюамел, Алексис Джена, Дани Де Вито, Анджелика Хюстън, Дон Джонсън, Уил Арнет, Дакс Шепърд.
Типична лятна комедия, която обаче мина по екраните през зимата. Спокойно може да живеете без този филм, но защо пък да не се оставите на ироничната романтика.
Бет (Кристън Бел) е интелигентна млада блондинка в Манхатън. Не й върви с мъжете и залага на работата - куратор е в „Гугенхайм” и подготвя амбициозна изложба за болката. Малко преди откриването, сестра й я сюрпризира със светкавична сватба в Рим. Въпреки заплахите на зловещата й шефка (Анджелика Хюстън), Бети се отправя във Вечния град. Семейството се събира. Както в много филми напоследък, бащата (Дон Джонсън) се е оженил за далеч по-млада жена, а неговата е и висока до небесата. По-важното е, че на сватбата е американският репортер Ник (Джош Дюамел) и напористо я ухажва. Тъкмо да повярва, че този път й е провървяло, Бет го вижда с друга. Налива се с шампанско от бутилката, влиза във Fontana D`Amore и събира монети и чипове, хвърлени за късмет от многобройни наивници... В Ню Йорк обаче я чака кошмар – оказва се внезапен обект на любов от страна на досадни клетници: колбасарски бос (Дани Де Вито), длъгнест уличен фокусник (Джон Хидър), художник, който се прави на италианец (Уил Арнет), нарцистичен модел (Дакс Шепърд). Това, както се досещате, е магично следствие от откраднатите чужди копнежи. И ако в Рим Бет се измъква от полицията, в Ню Йорк не може да се отърве от влюбените в нея. Ник, разбира се, също я преследва и тя се поддава на чара му, но когато разбира какво е сторила, и него слага в купата с монети и чипове... До развръзката.
Препускане между Рим и Ню Йорк, недоверие и обич, поверия и авантюри на моменти изглеждат отегчително и направо блудкаво, ала не се отлепяш от екрана и се радваш, че не четеш женски романи. Вярно, има няколко смешни ситуации, но като цяло „Когато си в Рим” е по-скоро тийнейджърско предизвикателство. От друга страна, обаче, къде ще видите на куп толкова големи актьори като епизодици?! Те са повярвали на зевзека Марк Стивън Джонсън и видимо се забавляват.
Симпатичен е дори лекомисленият „фонтански” паралел със „Сладък живот” на Фелини – Di Trevi и Анита Екберг отдавна са част от митологията и на киното, и на Рим. И алюзиите с тях са неизбежни, дори когато става дума за холивудски мейнстрийм.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
