Русия в многополюсния свят
В края на юни в зала 6 на НДК академик Евгений Примаков, бивш премиер на Русия, висш дипломат и политически анализатор, представи своята последна книга “Светът без Русия?”. Събитието бе съпътствано от лекция, в която авторът обърна внимание на няколко важни момента в развитието на глобалната политика и икономика: преминаването от еднополюсен към многополюсен световен ред, световната икономическа и финансова криза, ЕС, отношенията България-Русия.
Съвременният световен ред бе определен от Примаков като “многополюсен свят”, а опитът на предишния президент на САЩ Джордж Буш да конструира “еднополюсен световен ред” - като провал. Едноизмерността, характеризираща външната политика на САЩ по време на двата мандата на Буш-младши, бе посочена като причина за неуспеха, особено видим в американските кампании в Ирак и Афганистан. Според бившия руски премиер, САЩ остават най-влиятелната световна сила, която постепенно преориентира външната си политика в посока на търсене на сътрудничество с Русия, Китай и останалия свят. Именно този нов тип външнополитически отношения, подчерта Примаков, стоят в основата на многополюсния световен ред. Лекторът определи политиката на Русия в съвременния свят като “многовекторна” с водеща характеристика - стремеж за поддържане на добри отношения с основните властови центрове на модерния свят: Китай, САЩ и ЕС. В същото време, Русия цели да запази своя собствена линия на политическо поведение и инициатива. Високата степен на взаимозависимост, която се наблюдава при новия световен ред, предполага, че както Русия, така и останалите центрове на власт, имат множество съвпадащи интереси, сред които решаването на проблемите, свързани с разпространението на ядрени оръжия и палестино-израелският конфликт.
Втората част от своята лекция академикът посвети на световната финансова и икономическа криза и на отражението й върху Русия. По думите му, страната е достигнала дъното на кризата и дори вече се наблюдават сигнали за постепенно съживяване на икономиката й. Като една от причините кризата да засегне силно руската икономика бяха посочени значителните диспропорции в нейното развитие - Примаков подчерта, че над 40% от БВП на страната се формира от износа на суровини. Друга икономическа специфика, забавяща възстановяването на страната, е наличието на т.нар. “моноградове” – градове, съсредоточени около едно икономическо предприятие-работодател. Освен това, ниските нива на трудова мобилност в страната водят до сериозни проблеми, когато тези предприятия са икономически нерентабилни – за да избегне възникването на социални проблеми, държавата е принудена да поддържа тяхното скъпоструващо функциониране. Според Примаков, изходът от кризата е в търсенето на нов модел на икономическо развитие, различен от предишния, силно зависим от износа на суровини. Освен това, цел на посткризисния модел трябва да е високата степен на интеграция на науката в икономиката, като се постигне “комерсиализация на науката” и се модернизира производството чрез нови технологии.
По отношение на бъдещето на ЕС, Примаков говори за втора кризисна вълна, обхванала еврозоната, заради финансовите проблеми на Гърция. Това развитие на кризата се очаква да предизвика значителни промени в структурата на съюза, но според академика е нереално да се говори за възможен разпад на ЕС и еврозоната, каквито коментари се появиха през последните няколко седмици в редица европейски медии. Като естествен резултат от нестабилността на съюза се очаква намаляване на интереса на страни извън него за присъединяване към структурите му, както и отслабване на ентусиазма към задълбочаване на евроинтеграцията.
По отношение на връзките между България и Русия, Примаков отбеляза, че те се градят на обща културна традиция и споделена история, което е предпоставка за приемственост в политическите и икономическите им взаимоотношения. В отговор на въпрос за бъдещето на “Южен поток”, бившият премиер отбеляза, че този проект ще бъде реализиран поради голямото му значение както за самата Русия, така и за цяла Европа. Той подчерта, че би се радвал и България да бъде част от този проект. Като цел на проекта руският дипломат посочи по-високата степен на диференциация на пътищата на суровината, но пропусна да отбележи, че на практика този проект нe води до диференциране на доставчика. Според него, в интерес на Русия е да продава своята суровина на европейските потребители и това е основната причина за реализирането на проекта. Относно бъдещото разполагане на системи от американската противоракетна отбрана ПРО в страни от централна и източна Европа, Примаков отбеляза, че военният елит на Русия гледа на тези планове като на непосредствена заплаха и е естествено да заеме силно негативна позиция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
