Ходене по буквите
Иван Димитров. “Животът като липсваща лъжица”. Роман. ИК “Алтера”, С., 2010, цена 11 лева
Романът на Димитров не заслужава особено критическо отбелязване - той е свръхчетивен именно защото е простодушен. Историята за лечението на мним наркоман, барабар Петко с наркоманите, е клише, емоционално и интелектуално безобидно. Затова ще се понрави преди всичко на читатели с нищожно литературно бреме в своето самодостатъчно съзнание. Може би остарявам и не мога да оценя по достойнство енергията на автора, умението му да увлича с лекия си слог, безпроблемно да фабулира, може би остарявам и ставам твърде придирчив, без да се съобразявам с годините на Димитров и плитчината, в която съществуваме. Така или иначе, вярвам в него, защото съм чел други негови текстове, а и този не е никак лош. Всъщност, нямаше да избухна, ако не ме порази нахалството на текста от корицата, където четем: “Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка.” Хайде, преглътнах го. Но финалното изречение - “Гласът на героя донякъде напомня на претенциите и прозренията на юношата на Достоевски”, направо ме разсмя. Защо ме принуждават да чета творбата на Димитров през тази висока летва, под която засега той минава в целия си дебютантски ръст. И ако мога да разбера всяко самозабравяне и PR-хватки в една разгащена публичност, не мога ни най-малко да разбера факта, че романът си има и езиков, и стилов редактор, само дето най-обикновен озаптяващ редактор си няма. И действително, “Животът като липсваща лъжица” щеше да бъде редови тъжен bildungsroman, ако не му беше лепнат абсурдният текст на задната корица. Като трагикомична присъда.
Светла Христова. “Сценарийният сюжет. Проблеми на практическото обучение по сценарийна техника”. Издателство на НБУ, С., 2010, цена 17 лева.
Една навременна дисертация, готова да бъде помагало в обучението не само на студентите по сценарно писане. Уместно разделена на три глави, книгата на Христова се занимава с теоретичния фундамент за анализ на структурата на сценарийния сюжет, с принципите в сюжетното изграждане на киносценария и със специфичното устройство на разказвателната сценарна структура като езиково средство в киносценария (кадър, сцена, изграждане на сцена, епизод, акт)... Цитираната литература надвишава обичайните изисквания, пресягайки се, да речем, към култови за литературознанието научни изследвания - и така обогатява мащабите в книгата на Христова. Аз специално бих отърсил “Сценарийният сюжет” от следите на дисертационните стандарти (като справка за научните приноси на дисертацията и пр.) в полза на един по-общителен и непринуден слог, но не мога да не се съглася с твърдението на проф. Неделчо Милев, че “тя е първи сериозен опит в българското литературознание и кинознание да се проведе паралел между руската класическа кинотеория и съвременното обучение в Америка по филмова сценаристика”. С удоволствие ще прибавя това издание към библиографията на собствените си студенти: като отправна точка в сюжетирането на текста - и света. Ако вдъхновението не пристига, и занаятът стига.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
