Москва 2010
Тази година Московският фестивал прилича на малчуган, чиито панталонки са му окъсели.
Да си спомним, че той започна някога с море от филми, заляло цяла Москва, където без проблем можеше да срещнеш Фелини, София Лорен или Стенли Крамер. После морето пресъхна до ручейче и през последните години беше тиха локвичка в центъра на града, около която се трупаха ентусиасти. В локвичката попадаха филми, обикновено отхвърлени от други фестивали.
И ето, като няма щастие, и нещастието помогна. Кризата, изиграла зла шега на фестивалите от равнището на Кан или Берлин, изведнъж се оказа добре дошла за Москва. Престижните форуми по навик очакваха откровения от майсторите, а те ги подведоха – кой не успял да завърши филма си, кой го направил слаб за ранга му.
Много високобюджетни колоси безнадеждно закъсаха. И тогава изгря слънцето за нискобюджетните и не сензационни, но, както се оказа, качествени филми. Създадени са от режисьори без големи имена и амбиции, но добри и мислещи. Московският фестивал ги събра под своите знамена и се оказа един от най-интересните европейски кинопрегледи за годината.
Сега е важно да се вземат предвид неговите уроци и може би да се формулира най-сетне дългоочакваната концепция на ММКФ – не като естетски фестивал, вгледан в търсенията на артхаусни чудесии, а обърнат към реалните проблеми на обществото и личността. Да се превърне във фестивал, който търси своите откровения не в недрата на човешкото тяло, където практически почти не останаха зони, непоказани в едър план, а в дълбочините на човешката душа.
Това завръщане към добре забравеното старо може и да се окаже неговото уникално ноу-хау. Да се съберат режисьори, които искат не да се самоизразяват и да демонстрират авторската си различност от останалото човечество, а да говорят със световната общност за важното и вълнуващото всички. Да се извади думата “актуалност” от птичия речник на критиците и да й се върне първоначалният смисъл.
Случайно или обмислено, но на фестивала се очерта директна задача – заедно с колегите от бившия соцлагер, да осмислим процесите, развили се в Източна Европа след Втората световна, последствията от разделението на света на два непримирими враждуващи блока. Обвиненията в антируско послание на източноевропейските филми, анализиращи драматичните изводи от съветския патронаж над “по-малките братя”, се обезсмислят при гледането на полския “Розичка”, унгарския “Последният донос за Анна” или немския “Берлин, Боксхагенер плац”: в тях става дума за пагубното влияние върху човешките съдби на тоталитарната идеология, която, както историята показа, няма националност. Колективният анализ на тези уроци на историята, започнат с “Катин” на Анджей Вайда, сега бе продължен уверено от Московския фестивал.
Ако добавим към тези филми и “Драга Елис” на Отман Карима, където в контекста на благополучна Швеция се изследва взривният проблем за масовата миграция в Европа и неизбежното в тези условия размиване на националните ценности, или близкия по материал албанско-немски филм “Албанец” на Йоханес Набер, може да се направи изводът, че тазгодишният ММКФ, за разлика от предишните, акцентира върху актуални проблеми, изискващи осмисляне.
С други думи, Московският фестивал, за дълго или временно, се превърна във въплъщение на своя отколешен девиз: “За хуманизъм на киноизкуството”. Във всеки случай, самият принцип на конкурсната селекция, с малки печални изключения, търси конструктивното кино, способно да предизвика обществото към преразглеждане на остарелите стереотипи и осмислени действия. И резултатът не закъсня – фестивалът бе добър, защото те караше да мислиш.
Някак стихийно стана така, че източноевропейски филми оформиха основата на конкурса. Единичните заглавия от Венецуела, Канада или Корея, въпреки че бяха истински качествени, не оказаха влияние. Неочаквано се открои още една потенциална фирмена черта на ММКФ – да бъде филмов преглед на “близкия кръг”, т.е. да стане обединяващ културен център на нашите бивши политически сателити. И това също ми изглежда перспективно: политическите разногласия никога не са отменяли близостта на нашите култури и национални характери.
Що се отнася до печалните изключения, те се появиха в резултат от старата привързаност на селекционерите на ММКФ към епатаж, граничещ със скандал. Така, предмет на особена гордост на програмния директор на фестивала бе френският филм “Това започва от края” на начинаещия режисьор Михаел Коен, който явно вижда в киното начин да сублимира собствените си сексуални комплекси. Друг смисъл във филма не се наблюдава. От него се е отказал дори известният с неимоверната си търпимост към всичко Кан, но ние сме го подбрали и незнайно защо се гордеем с това.
Интересните съпътстващи програми принудиха киноманите да търчат от зала в зала в мултиплекса “Октябрь”. Повечето фестивални филми бяха показани един-два пъти и изчезнаха, без надежда някога да се появят в руската киномрежа.
Така че фестивалът наистина порасна за нищожната територия, която обитава сега. Възможностите на “Октябрь” са изчерпани. И въпросът за строителството на фестивален център става актуален, както никога досега.
Валерий Кичин
“Российская газета”, 28 юни 2010 г.
Москва се оказа моят щастлив град
Разговор с Марсел Раскин
Тази година на ММКФ победи драма за талантлив футболист и неговия доведен брат, които играят в любителски отбор. Към тях проявява интерес селекционер на професионален отбор. Но се случва трагедия – майката умира от случаен куршум. Всеки от тях е поставен пред избор – или да търси мъст и да попадне в затвора, или да бъде убит, или да се смири и да гради кариера.
- Вашият филм бе приет на ММКФ по безпрецедентен начин – получи “Златен Георгий”, “Белият слон” на Гилдията на кинокритиците и Наградата на публиката.
- И аз съм безкрайно щастлив! Да си призная, не очаквах такъв прием. Венецуелското кино, меко казано, не е разглезено от награди на престижните фестивали. А и изобщо подозирам, че мнозина у нас не знаят за съществуването на националното ни кино.
- Не съжалявате ли, че “Брат” дойде в Москва, а не на някой по-престижен фестивал?
- Не. След като бе показан тук, ме поканиха в Лос Анджелес, Ню Йорк и на още няколко места. Така че Москва се оказа моят щастлив град. Ненапразно световната премиера на филма беше тук.
- “Брат” бе показан в разгара на Световното по футбол. Победата на филма стана доста символична.
- Мисля, че точно затова филмът ми спечели. Шега. Просто съвпадение. Но ние тук всички от екипа викахме за латиноамериканските отбори. И те, както виждате, играха достойно. Така че у нас сме добри и във футбола, и в киното.
- Точно това исках да ви попитам. Тези дни Латинска Америка победи Европа. Дали това е краткотрайно явление, или центробежната сила се мести към вас?
- О, колко сложен въпрос! На мен, разбира се, много ми се иска по света да се заговори за венецуелското кино. Само че то е малко. Но ще е хубаво, ако ММКФ и занапред продължи пътя към Латинска Америка.
В същото време победата на “Брат” може да се превърне в сериозно главоболие за организаторите – един от авторите на сценария е забранил показването на филма по фестивали. Според програмния директор на ММКФ Кирилл Разлогов, “Този автор смята, че не му е изплатен целият хонорар от продуцентите. И се опита да го извади от фестивала. В крайна сметка, той може да сметне показването му за нарушаване на авторските му права и да подаде съдебен иск”.
Паралелно с Московския фестивал, “Брат” е трябвало да участва и в конкурса в Шанхай. Но китайските фестивални чиновници в последния момент го свалили от програмата, изплашени от заплахата на сценариста.
Александр Нечаев
“Комсомольская правда”, 28 юни 2010 г.
От руски Геновева Димитрова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
