Общ противник, но и общо благо
“Политиката като борба? Власт и легитимност” бе темата на академичен форум, който се проведе на 8 и 9 юни в София в Червената къща и в Гьоте Институт. Форумът бе представен в рамките на постоянния теоретичен семинар „Предизвикателства пред представителната демокрация днес”, организиран от Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) и Международният философски колеж – Париж, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания”.
Лектори във форума бяха Боян Манчев(ФХСИ, Международен философски колеж в Париж/Нов български университет), доц. Димитър Вацов (НБУ), проф. Стилиян Йотов (СУ), доц. Лиляна Деянова (СУ), проф. Ивайло Дичев(СУ), проф. Христо Тодоров (НБУ), проф. Красимир Стоянов (Армейски университет в Мюнхен). Сред специалните гости на семинара бяха известният политически философ Шантал Муф, която преподава в Уестминстърския университет, и Артемий Магун – също политически философ, преподаващ в Европейския университет в Санкт Петербург.
Форумът се откри с лекцията на Боян Манчев “Подивяването на народа”: Опиум за масите или безкомпромисна демокрация?” (в преработен вариант можете да я прочете на стр. 10).
Димитър Вацов представи Шантал Муф с думите, че огромната й слава започва с книгата “Хегемония и социалистическа стратегия”, написана съвместно с Ернесто Лакло през 1985 г. „Този труд е точка на обрат - вътре в рамките на марксизма, доколкото представлява вътрешно преработване на основните предпоставки на класическата марксистка теория през работите на Антонио Грамши и през актуалните по онова време постструктуралистки и деконструктивни идеи. Това е и книгата, която създава агонистичния модел на политиката, който впоследствие е разработен както от Ернесто Лакло, така и от Шантал Муф в множество книги и публикации. Този агонистичен модел на политическото е интересен с това, че успява да интегрира в себе си всички радикални класически предпоставки. Той предлага и начин властта да се критикува, но не само негативно и деконструктивно, а и опозиционно. Този модел е много успешен, защото преодолява редица различия и поляризации в съвременната политическа философия”, коментира Вацов.
В изложението си Шантал Муф посочи, че демократичната политика не би могла да бъде разбрана, ако не се обърне внимание на формирането на колективните идентичности. Именно заради това Муф въвежда нов модел на демокрацията, който нарича „агонистичен плурализъм”. Този модел цели да засегне всички въпроси, които не могат да бъдат поставени от останалите модели поради рационалистическия и индивидуалистичния им характер. При „агонистичния плурализъм” основният политически въпрос не е как да се научим да постигнем рационален консенсус, т.е. консенсус без изключване, защото това би означавало да се обособи само една група „ние”, което е невъзможно без съществуването на група „те”. Ето защо ключовият политически въпрос е да се намери начин, при който да се обособи разграничение между ние” и „те” в условията на плурализъм. Конфликтът в демократичните общества не трябва да бъде изкореняван, защото спецификата на модерната демокрация предполага той да бъде признат и легитимиран. Казано накратко, важно е конфликтът да не приема формата на „антагонизъм” (борба между врагове), а на „агонизъм” (борба между противници), обясни тезата си Шантал Муф.
Артемий Магун провокативно репликира Шантал Муф, че според нейния модел групата „ние” спокойно ще остави групата „те” да горят коли и да хулиганстват. Той посочи, че, за разлика от други концепции, в нейната не се предвижда някоя от колективните общности „ние” или „те” да промени позициите си.
Муф му отговори, че той напълно погрешно интерпретира концепцията й. По думите й протестите в крайните квартали в Париж преди две години неправилно са били определяни като етнически и религиозни. Всъщност, това са били протести на младите, но те са останали неразбрани, защото не са имали никакво представителство. Ето защо, според Муф, ролята на интелектуалците днес е да помагат на различните групи да се организират, да създават мрежи помежду си, да артикулират исканията си и да си изграждат общ противник.
Боян Манчев пък посочи за важно намирането на общо благо. Той даде пример със студентите природозащитници, блокирали софийското кръстовище на булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий", които щели да бъдат премазани от хилядите коли, чиито шофьори реагирали с възмущение на акцията им. „Не мога да кажа, че шофьорите са идиоти”, обясни Манчев и добави, че в случая проблемът идва от липсата на разпознаване на общото благо.
Магун от своя страна прогнозира, че единственото решение на сегашните политически проблеми е в империята, чиято форма на управление ще влезе в сила след 50 години, тъй като в последно време националните държави само пречат на намирането на решения при различните конфликти. Той разкритикува колегите си, че те всички водят буржоазен начин на живот, работят в авторитарни университети и в същото време говорят за комунизъм или за демокрация, независимо че има много неща, които сами могат да променят.
Не е необходимо да предизвикваме революция, за да създадем нещо ново, репликира го Шантал Муф. Тя се разграничи и от подхода на Славой Жижек, за когото разказа следната случка. При едно интервю многократно му бил поставян въпросът: „А каква е вашата алтернатива, след като постоянно критикувате сегашната система?”. След поредното питане, Жижек отговорил: „Аз не давам алтернативи, аз просто съм провокативен.”
„Аз ще се боря за радикалната демокрация, но не вярвам, че това е единствено правилната демокрация. Това е само една от нейните интерпретации”, подчерта Муф и даден пример със свой познат. „Познавах един философ, който през целия си живот търсеше вярната формулировка на равенството. А аз му казвах – няма такова нещо като последна истина за равенството – това е нещо, за което ние винаги ще се борим. Именно това е важното за демокрацията – да е с отворени възможности, за да може хората да се борят и да предефинират понятията.”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
