Още малко за Малкия сезон
„Малкият сезон” на Театрална работилница „Сфумато” е съставен предимно от акции и по-малко от думи. Нормално! В една акция плахо се опитаха да ме „вкарат”. В един момент дори притеснено очаквах взиращата се строго в публиката млада актриса да ме попита дали ще се оженя за нея, но, слава богу, погледът й се спря на значително по-млад и достоен за нея човек. Та тази чаша ме отмина, но малко по-късно ме стигна един от зрелите домати, с които двете изпълнителки започнаха необяснимо защо да се замерят. Нито първото, нито второто пораждаха някакъв смисъл, това беше провокация за самата провокация, при това тромава, без нужната за един скандал енергия. Все пак, онова с домата ми даде добър повод за солова акция (моят принос към акционната стихия на „Малкия сезон”). Нарекох я „Излизане от душна камерна зала”.
Навън беше прелестно… Свеж въздух, млади хора, насядали къде ли не из градинката пред „Сфумато”, чува се музика, наоколо много познати и още повече непознати... Сезонът на младите е в разгара си.
От това, което успях да видя, ще запомня още (вж. „Култура”, бр. 25) три неща:
1. „Измяна” от Харолд Пинтър (режисьор Димана Пейчева, актьори Дария Симеонова, Иво Аръков и Христо Пъдев). Нищо излишно, само най-необходимото: столове, масичка, трима актьори и режисьор, който вече знае какво нещо много важно иска да ни каже и кой е най-краткият път (в случая и най-ефективният) важното да бъде разбрано и от зрителя. Пестеливост във всичко, освен в лаконичното, но художествено напрегнато актьорско присъствие. Без режисьорски самоцелни „подпорки”. С искрена вяра в текста и в случващото се с персонажите.
2. „твояЗАвинаги” от Мария Станкова (режисьор Веселка Кунчева, сценография Мариета Голомехова, композитор Христо Намлиев, актьори Вяра Коларова, Мая Бежанска, Румен Гаванозов, Мила Коларова и Мариета Петрова). Бях чел пиесата и още тогава се чудех как могат да се поставят на сцена тези разпилени в безкрая на интернет разговори, как се изграждат взаимоотношения между „недокосващи” се персонажи.
Историята е простичка. Самотни хора – ти и аз – се опитват да преодолеят самотата си, като заживяват по-истинския си живот (според тях и техните илюзии) в интернет. Там те са трезви, млади, красиви, почти безпроблемни, там чудото на копнежа по връзка е възможно, там изборът е безграничен и безопасен… Това е континентът на корабокрушенците, но там те са онова, което биха искали да бъдат, или което си мислят, че са. Там нещата са по-преодолими. Не ти изнася - излизаш и край! Само че всяко излизане е влизане в реалността, от която бягаш. И този порочен кръг няма нито край, нито изход. Виртуалният живот е построен върху вода – ни внушава спектакълът. И брилянтната отново Мариета Голомехова ни изправя пред една реална водна завеса. Върху плътните струйки вода се проектират светлини и силуети - стопяващи се и изплуващи отново. Персонажите седят върху някакви пейки около игралната площадка. Нито за миг не се докосват, общуването е елегантно хореографирано, някак безплътно и тъжно. Те имат своите мигове на изповедност, на отказ от лъжите, на жестока откровеност. Гласовете им са разбягват и събират в ефира, не и в живота. Те се мятат като риби в космическия аквариум на интернет. Там е студено, дори страшно, но другото е още по-непреодолимо. Брауновото им движение внушава смут и някакво затрогващо съчувствие. Те сякаш поемат и изкупват и някакви наши вини и проклятия.
Е, представете си, в спектакъла има и много хумор. Горчив най-често, но будещ усмивки по навлажнените ни (от водната завеса, разбира се) лица.
И какви актьори! И Вяра Коларова, и Мая Бежанска, и Румен Гаванозов… Блестящи и истински.
3. Ателие „Драматургия” с Георги Тенев. Каква неочаквана провокация от страна на Георги Тенев. Той поканва няколко млади драматурзи и няколко дни обсъждат, спорят и пишат на теми, като: „Хамлет” в писма – епистоларни опити върху диалога Хамлет – Офелия”, „Гласът на неживата природа в „Хамлет”. Невидимите действащи лица, неодушевените персонажи. Гласът на пейзажа”. Чухме какви есемеси си разменят Хамлет и Офелия, какво интервю дава принц Хамлет за вестник и какво цели с даването на това интервю-сензация, какво би произнесла земята, в която е погребан Йорик, ако можеше да говори, стихотворният монолог на розмарина, огорчен, че го превеждат под друго име, и т. н. При това, целта на ателието не е да ни стъписа с екстравагантността на своите текстове, а да предизвика отблокиране на драматургическото въображение, да постигне по-голяма свобода за надвисване над кладенеца „Хамлет”, окуражаване на авторовата решимост да се стига до край при изследването на една тема, на един персонаж. Беше много интересно.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
