Носталгия по папагалите
Едно загадъчно виртуално парти всяка вечер привлича нови слушатели. Славата на дългия нощен купон, в който няма задръжки и е на един Skype разстояние, се носи от уста на уста, от случайни постинги и в пространството на маргинален сайт за mp3 файлове. Радиото все още прилича на територия за посветени, около стотина души, привикнали да се забавляват по старомоден, но силно въздействащ за тях начин – една водеща, един компютър и почти непрекъснат контакт с аудиторията. „Здравейте, приятели! Тази вечер вашата водеща DJ Алекс ще ви забавлява от 21.00 ч. до 1.00 ч. Очакват ви няколко часа приятни емоции, любими хитове и поздрави в ефира на любимото ви радио Александрина!” (съобщение във фен страницата на радиото във Facebook).
Много по-бързо, отколкото предполагаме, идва времето на втората вълна на „автентичен” български радиофеномен, който неведнъж сме наблюдавали, иронизирали, подигравали, ненавиждали – безкрайните поздрави по „Веселина”, „Сигнал плюс”, „Романтика” и т.н. „За най-веселата компания от Долни Богров, за компанията от Стралджа на маса в Плевен, за Генчо от пичовете над тях от Видин с най-близката песен от Чопи и Ефенди, за Панчо от Виница, за двете заспали момичета на масата в кафе...” Мрежата се превръща в конкурент на първичното забавление, но и в ревизия на комерсиализацията на жанра (какво отмъщение – все пак става дума за примитивна чалга). Радио Александрина храни особен пиетет към етнопопа от ранните му години, към онези „звезди”, които огласяваха битаците и някога се презаписваха на аудиокасетки. Новата генерация чалгаджии усеща лицемерие в попфолка с ботокс и инстинктивно обръща поглед назад, „към класиката”, „към основите”. Децата изпитват носталгия по „златните години” на родителите си – нелегалното „сръбско” (да ви имам дисидентството) из панелките, „неориентираните” първи български певици в жанра из кафаните.
Младата аудитория несъзнателно, но грижливо подменя (суб)културната история на прехода – днес карикатурните VHS клипове на чалгаджийките, евтиният стайлинг и папагалските текстове срещат толерантност и уважение от иначе капризните юзъри, тъй като „тогава всичко е било истинско”. Следва лошата новина за ефирното попфолк радио: „И така, стига празни приказки – време е да представим новия лидер! С гръм и трясък, в класацията влиза новото поп-фолк радио с нежно име Александрина! Да, тя не е Веселина, тя не е Вероника, тя има лидерското име Александрина! Новата нежна, но гореща медия за поп-фолк хитове и поздрави. Това радио изниква от нищото! Изведнъж откриваме в Google Webmaster Tools, че е търсено стотици пъти в нашите сайтове!” (цитат от slusham.com, запазен е оригиналният правопис).
Подобно „радио от нищото” донякъде напомня за пиратските станции в лондонския ефир, които забавляват слушателите си най-често във вечерните делнични часове и през почивните дни. В Лондон ги слушат най-вече заради „уникалното музикално съдържание”. И тук сме уникални, само да го нямаше главоболието след дългата нощ.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
