Кукли и медии
“Голямото кихотене” от Мария Станкова. Режисьор Веселка Кунчева. Сценография Мариета Голомехова. Музика Христо Намлиев. Участват Мая Бежанска, Мариета Петрова и Румен Гаванозов. Софийски куклен театър; „Магьосникът от Оз” по Лиман Франк Баум. Режисьор Петър Пашов – младши. Сценография Димитър Димитров, Петя Димитрова. Композитор Петър Пашов – младши. Участват Полина Христова, Ивелина Колева, Силвия Николова, Георги Тенев, Димитър Стефанов, Димитър Иванов. Театър “Ателие 313”
Обикновено „куклите” минават метър. Не и в „Малкия сезон” на ТР „Сфумато”. И двете представления, които участваха в него - и “Голямото кихотене”, и „Магьосникът от Оз”, получиха възможност да спечелят различна публика, да привлекат към „куклите” не само майки с деца. И двете са на режисьори, които се опитват да покажат по-различен театър, тоест театър, който рефлектира чрез спецификата на изказа с кукли знанието си както за традиционния, т.нар. драматичен театър, така и за киното. В този смисъл те не идват на празно място. Опитват се да постигнат в кукления театър това, което в драматичния направиха Стефан Москов и Александър Морфов.
Не по-малко важно е също, че и двамата режисьори - Веселка Кунчева, която има вече натрупан опит и дори награди, и Петър Пашов – младши, за който това е всъщност дебютен спектакъл, търсят чрез възможностите на куклено-театралния език адекватната реакция на културата на медийното общество и интернет. Резултатът от подобни търсения би трябвало да се очаква както в промяната на сценичния изказ, на самия куклен театър и в размиването на твърдите му жанрови граници, така и в спечелването на новите зрители за един осмислящ съвремените реалности театър.
В „Голямото кихотене” център на внимание са възрастните, представени от двете гротескови фигури на Санчо Панса и Дулсинея, очакващи Дон Кихот, а в „Магьосникът от Оз” това са, обратно, малките, представени от Дороти и нейната позната класическа компания.
Драматургията на Мария Станкова иронично въвежда двете знаменити фигури от класическия свят на литературата в не по-малко класическата вече за театъра ситуация на Уни и Уили от „Щастливи дни” на Бекет, за да преобърне игрово значенията им в трагикомичната гротеска за всекиднението на съвременната двойка, прекарваща живота си пред телевизора и плуваща сред чипс и виртуалните балони на свободата и красотата. Режисьорката Кунчева и авторката на куклите Голимешева също преобръщат визуално традиционните образи на шкембестия Санчо и красивата Дулисинея в почти безполови тела, като контрастно противопоставят едрото, „изливащо” се на вълни пирамидално тяло на „зазиданата” в ядене, гледане и оплакване Дулсинея на мъничния сух Санчо, подскачащ около, под и над нея. Ясната концепция на режисьорката, уплътняваща драматургичните празноти, актьорите с лекота, въображение и професионално спокойствие реализират в добре зададения ритъм на играта – един от най-забавните полети на въображението е хрупането на захарния Дон Кихот от Дулсинея.
За разлика от сериозния, гротесково-игрови стил на „Голямото кихотене”, „Магьосникът от Оз” плува във веселия свят на музикалната и куклена импровизация. В него храбрата малка Дороти се предвижва към магьосника през конструкции, направени от хартиени хармоники и кубове, а актьорите я водят с бодрия музикален мотив на пътя, създавайки по него многообразието от характери на Железния човек, Плашилото и Лъва. Те демонстрират откровено удоволствие от играта на въображението си с предметите и образите, провокирайки съзерцателните навици на заседналото през телевизора и компютъра дете. В този смисъл, представлението се отказва от кино-пищност и зрелищност, съсредоточено придърпвайки малката публика към метафоричния свят на играта.
В крайна сметка, и двата спектакъла на „куклите” се занимават със самотата на живеенето в хедонистичния свят на консумацията, медиите и интернет.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
