Черният гълъб
Теодора Димова. “Марма, Мариам”. ИК „Сиела”, С., 2010
С най-новата си книга Теодора Димова възражда една много крехка традиция в историята на българския роман, прекъсната за повече от половин век: страстното ортодоксално християнско писане на евангелски теми. Заради своя отказ от предизвикателство и от нравствен експеримент, този вид романи обикновено не попадат в предната линия на модерните търсения; те работят с „вечни” истини и „общочовешки” ценности, а по този начин са задължени да имат консервативен характер. Когато пък модернистите пишат библейски романи, те успяват да го направят така, че да предизвикат гнева на църквата – именно това се случва с Николай Райнов, който се оказва отлъчен за светотатство след романа, посветен на Исус.
Нищо подобно обаче не грози творбата на Теодора Димова. Казано много кратко, тя представлява красива и вдъхновена илюстрация на евангелския текст и още повече - на евангелския дух; колкото проповед за силата на християнската вяра, толкова и изповед на една лична потребност от вяра. Текстът е обречен да въздейства преди всичко на тези читатели, които споделят християнските възгледи или поне чувстват необходимост да бъдат убедени в способността на една религия да представлява алтернатива на социалния свят. Всъщност, бихме очаквали такава посока на развитие от Теодора Димова, един от най-социално чувствителните автори на нашето време. „Майките” постави проблема за корените на насилието в съвременната действителност; „Адриана” потърси момента на спасението от него, макар и в не много подходящ сюжетен контекст; „Марма, Мариам” разгръща перспективата на изхода в най-широкия възможен морален план. Последната книга неслучайно настоява върху (всъщност юнгианската) идея за митологичното време, като я изрича почти с думите на един Джоузеф Кембъл или Мирча Елиаде: „Всяко събитие се случва непрекъснато и трае вечно във времето”; „Евангелските събития се случват всеки път, когато някой ги чете или разказва”. Така черният гълъб (на страданието) от корицата на книгата може да бъде изкупен/изкупван само единично, индивидуално: в нравствените избори, които прави всеки отделен човек, от всяка епоха; всеки от нас. Няма друг писател в новата българска литература, който да проповядва толкова открито. А вече оформената интрига в развитието на авторката прави много интересна следващата й крачка. Нагоре по линията на християнската апология вече не е останало място; отворени са обаче всички посоки встрани.
Разбира се, преди да бъде проповед, книгата е литература. Композиционно тя е промислена и професионално изплетена, което едва ли е изненада при опитен писател като Теодора Димова. Вече се появиха критически текстове, които се занимават с повествователната направа на този роман, затова няма и аз да се спирам на нея. Все пак, искам да кажа, че най-добрите литературни постижения са там, където той успява да се отклони от религиозната ортодоксия и от вцепеняващата сила на Големия пример. Такава е например историята и психологическата характеристика на дърводелеца Йосиф. Гностическите евангелия, особено в прословутата интерпретация на Илейн Пейджълс, са породили (най-вероятно през влиянието, което са оказали върху западната белетристика през последните трийсет години) „женската” символика и цялата „женска” линия на отклонение от християнската догма. Ще срещнем и поредица от по-дребни литературни волности – като контаминацията на разказа за беса и свинете с историята на Юда Искариот. Все пак, в своята обща стратегия книгата е избрала правия и по-лесен път на християнската норма пред интелектуалната провокация. Тя залага на красиво изречено, но напълно познато морално послание. И на опита да го съживи в една епоха, когато светът се разклаща всяка вечер в поредните новини. Съживяване, което българската църква не успя да постигне. Сега е ред на литературата да опита, макар и от нейно име.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 07.04.2011 22:39
за ЧЕРНИЯ АНГЕЛ и МАРМА МАРИАМ
за ЧЕРНИЯ АНГЕЛ и МАРМА МАРИАМ
От: румяна демирева
..."Съживяване, което българската църква не успя да постигне. Сега е ред на литературата да опита, макар и от нейно име". Госпожо Кирова, здравейте!Прочетох какво сте написали и повярвайте ми, чудя се наистина ли заставате зад тези думи за църквата - а всъщност знаете ли какво значи църква? Кога за последно бяхте на църква? Какво направихте вие за църквата и за личното си спасение към което сте призвана? Моето почитание и уважение към Теодора Димова и нейното творчество, но това значи ли че ще очакваме Тя да ни спаси или да реформира и обнови църквата, след като вие мислите че тя не е способна на това? Преди да се критикува и очерня църквата, трябва да се покаем и дълбоко да и се поклоним, да се присъединим, причастим и съдействаме за нейната мисия в света.За да се наречем християни не е достатъчно само да сме кръстени,трябва да се въцърковим, да се приобщим .Ето аз съм нейн член и съм спасена до тоя момент, благодарение на нейната мисия.Вярно е, че и там има проблеми, защото е богочовешки организъм, но че литературата ще ни спаси е нелогично, непочтено,много дръзко и почти цинично.Помислете за личното си спасение и посетете енорийската си църква и ако е нужно понесетете теготите на хората и времето, в което живеем.Що се отнася за "Марма Мариам", може би няма да е лошо госпожа Димова, да я преиздаде.Нека не си приписваме някакви права и отговорности, които нямаме и да се съветваме за това,което не разбираме, защото църквата не се променя във времето и това я прави Вечна!!! с поздрав
