Изкушението Стъклен дом
“Стъклен дом”, тв сериал, 11 епизода, bTV, изпълнителни продуценти: Димитър Гочев, Димитър Митовски, Росен Цанков (“Камера” ООД); режисьори: Виктор Божинов, Петър Русев, Димитър Гочев, Зоран Петровски, Петър Петров; главен сценарист - Теодора Василева, сценаристи: Георги Иванов, Невена Горянова, Тео Чепилов, Цонко Бумбалов, Екатерина Цветанова, оператори: Александър Станишев, Ненад Бороевич; художник - Кес Бонет, музикално оформление - Кирил Петрушев-Бъсти, в ролите: Кирил Врачански, Стефан Данаилов, Елена Петрова, Юлиан Вергов, Георги Кадурин, Яна Маринова, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Антони Аргиров, Георги Новаков, Атанас Атанасов и др.
Излъчван от 11 април до 20 юни 2010 в неделя от 20.00 ч.
Едва ли българският сериал “Стъклен дом” генерално е надминал по рейтинг турския си делничен конкурент “Листопад” в праймтайма по bТV, но съм сигурна, че се оказа пресечна точка за доскоро несъвместими таргети: като манталитет, възраст, пристрастия. От лични наблюдения и пощурелите форуми съдя, че той спечели и най-младите зрители, дори и от мъжки пол, които презират сериалите и почти не гледат телевизия. Те и най-френетично го обсъждат в интернет, мненията се люшкат между “поредната българска боза” и “филмът е стра-а-а-шен”, а превесът на феновете е смазващ.
Фурорът на “Стъклен дом” е логичен. По следните причини: 1. сериалът е оригинален български продукт (по идея на Димитър Гочев) и, макар да напомня американския “Кварталът на богатите” или италианския “Търговски център”, е ужасно адекватен на случващото се в обществото и отразяването му в медиите; 2. разказът е с дръзки обрати и енергично движение на характерите; 3. жанрът е семейно-криминална драма с дължина на игрален филм, подобно на турските “1001 нощи” и “Гордата Аси”; 4. няма и помен от сълзливостта на повечето турски сериали, наводнили ефира, като „Клетва”, „Незабравима” и пр.; 5. излъчва се веднъж седмично – при това в неделя вечер, когато тв-програмите са тотално негледаеми; 6. повечето от главните герои са успели и луксозни – контрапункт на окаяното състояние на тв-аудиторията; 7. по-голямата част от действието се развива в мол – ergo, представя ни се аспект от модерното урбанистично живеене; 8. покрай известните актьори се лансират нови лица; 9. визията е като на кино....
Разказът тръгва със завръщането на Камен (Кирил Врачански) от САЩ в София, за да се сдобри с баща си Димитър Касабов (Стефан Данаилов), заради когото навремето е заминал. Това обаче е осуетено от вероломния план на политика Х (Георги Новаков), наредил застрелването на баровеца, издъхнал в ръцете на сина си навръх своя празник. Със случая се заема агент Колев от ДАНС (Атанас Атанасов). Достолепният Касабов, заедно със строгия Христо Атанасов (Георги Кадурин) и безсъвестния Николай Жеков (Юлиян Вергов) са собственици на столичен мол. След смъртта му съдружниците драпат за неговия дял. За всеобщ потрес, хрисимата и много по-млада съпруга на Касабов Боряна (Елена Петрова), която държи галерия, приютява Камен и му поверява акциите. Разглезеният й син Дани (Бойко Кръстанов) вилнее срещу новопоявилия се брат, а между нея и Камен пламва еретична любов. Елена Атанасова (Яна Маринова) е безскрупулна блондинка – PR на мола, любовница на Николай Жеков и негова вярна съзаклятница подир прецакването на съпруга й – до съблазняване на пияния Камен в офиса. На свой ред, Николай е пионка в ръцете на гореспоменатия Х и върши какви ли не безчинства – от производство на фалшиви бандероли, през убийството на Даневото кученце до отвличането на момчето. Неговата пък дъщеря Сиана (Радина Кърджилова) се оказва бременна от Дани, който е гадже на най-добрата й приятелка - дъщерята на Атанасови Алекс (Луиза Григорова). Междувременно Камен печели доверието и на печения охранител на мола (ексченге, разбира се) Тони Ставрев (Красимир Ранков), с когото предприемат алтернативно разследване. Неговата съпруга е простодушната фризьорка Ванчето (Стефка Янорова) – подвластна на езотериката приятелка на Боряна, а гордият им син Хари (Явор Бахаров) е шофьор на Атанасови и впоследствие – гадже на Алекс, низвергнат от майка й. Докато родителите са нонстоп заети с бизнес или интриги, малките ходят (зад кадър) на училище, а иначе са неизменно в мола – в мултиплекса, магазините или при бармана Коки (Антоний Аргиров). А още в началото, като в латино сериал или в португалския „Другата жена”, в Лондон тайно “възкръсва” Димитър, охраняван от Колев. На финала, за да стане интригата още по-жежка, той се оказва купувачът на енигматичната кипърска фирма “Феникс”, за която се бори Николай. Той изпада в ярост, Христо разкрива невярната си съпруга, децата преживяват катаклизми...
И така, в класически сюжет с библейски препратки и тв-стереотипи, през емоционално-криминалните перипетии на четирите семейства, три от които са богати и разнебитени, “Стъклен дом” се протяга над широк спектър от проблеми в днешна България: от октопода на политическата мафия до авантюрната романтика; от стратегиите на “сивата икономика” до честния бизнес; от безцеремонния lifestyle до скромното благородство; от архаичната патриархалност до копнежа по модерен авторитет; от инфарктната амбиция до простотата на обичта; от нарушените връзки родители-деца до катарзиса след отвличането; от завръщането на успял (и нещастен) емигрант до емигрирането на “покойник”, от долнопробността до пречистването...
В този контекст “Стъклен дом” не е първият след 1989, който се цели в зрителската аудитория с претенции за актуалност: след скандално-вулгарния “Дунав мост” (1999) на БНТ, предизвикал истерия от разнопосочни интерпретации и превърнал се в една от субкултурните емблеми на прехода, последваха амбициозните опити на Нова телевизия “Хотел “България” (2004) и “Забранена любов” (2008-2009). Те минаха с вял рейтинг, “Хотел “България” бе свален от екран към 70-ия епизод от замислените 200, а “Забранена любов” в момента се излъчва отново и май ни заплашва с продължение наесен. Липсата на любопитство към тях е също логична – макар и с находчив замисъл, не бяха конкурентоспособни в контекста на останалите сериали, та дори и латино, защото се оказаха не просто евтини и бутафорни, а професионално нефелни. С неправдоподобната интрига, тъп диалог, тромав монтаж, плоска визия, безпомощна актьорска игра (с нищожни изключения, като Веселин Калановски в “Хотел “България” и Мартин Гяуров в “Забранена любов”) напомняха лош тв-театър. Но и тези неуспешни опити работят за “Стъклен дом” – част от сценаристите на “Забранена любов” го пишат, а след известността, придобита покрай “Хотел “България”, Яна Маринова влиза в кожата на Елена.
За разлика от предишните български сериали, продуктът на bTV и “Камера” ООД е стабилен – за първи път можем да говорим за мащаб, съотносим с престижни чуждестранни продукции. Сериалът излъчва самочувствие. Зад него стоят много пари. Естествено, че СИА Адвъртайзинг, лидер в производството на реклами, продуцент на предавания от разни формати (включително “Биг Брадър”) и на не един филм (включително и българския боксофис-рекордьор “Мисия Лондон”), може да си позволи и размах, и Стефан Данаилов, и най-новата дигитална технология.
Според мен, обаче, по-важното е, че ресурсите на компанията се впрегнати в амбицията да се направи истински рейтингов български сериал. И тъй като продуцентите са наясно със социокултурната ни реалност и маркетинга, избират адекватния на днешните градски нагласи топос – молът. И се опитват да изследват сегашното състояние на обществото през представите за lifestyle в различнитесоциални слоеве. И така, сред естествен и просторен декор от стъкло, метал и керамика в мола на “Стамболийски” се разполагат героите и чрез действията им се артикулират параметрите на тукашната мол-култура с цялата й безцелно трескава пустота. Но покрай ескалаторите, промоциите, торбичките, срещите, постерите, поличките, пуканките, уискитата, прическите, лафовете, подлостите, паркингите, разделите, цялата тази луксозна пустота започва да набъбва, да прелива и да се трансформира в желание за друг живот, в любопитство към нещо различно, отвъд фасадата, отвъд рамките на отреденото битие... В крайна сметка, както казва 15-годишната ми племенница, „истински чувства героите на сериала могат да изпитат само извън пределите на стъкления дом”. И движението от наличността към търсене на пътя към себе си и другия на децата във филма е показано адекватно на тийнейджърския темперамент – ту лежерно, ту трескаво, ту бъбриво, ту мълчаливо... И самите млади актьори са искрени. И набират скорост серия след серия.
Що се отнася до разгръщането на възрастните персонажи, там промените предстоят – засега “лошите” са в ступор, а останалите се движат според зададения им в началото имидж.
Изключително важен за успеха на “Стъклен дом” е ефектният и ефективен мъжки кастинг – още в първия епизод рамо до рамо, макар и за минути, застанаха абсолютният любимец Стефан Данаилов и абсолютният непознат Калин Врачански. С външност на младия д-р Хаус, но по-симпатичен и с интелигентно-сдържано поведение в кадър, той вече е истинска звезда. Другият ми любимец е Красимир Ранков – обезоръжително естествен като педантичния и патриархален добряк Ставрев. Точни попадения са и Юлиян Вергов с поведението на пропаднал юпи с неизменна дъвка, и Георги Кадурин като властен рогоносец... Що се отнася до изпълнителките на женските роли, очевидно е търсен контраст между класическата брюнетна хубост на чуруликащата Елена Петрова и арогантния имидж на блондинката Яна Маринова с вулгарно-дрезгав тембър. И двете са неравностойни на мъжете, но ако Петрова е неубедителна и външна, тъй като самата й героиня е доста плоска, Маринова, подобно на неопитните Луиза Григорова и Радина Кърджилова, с развитието на персонажа си става все по-нюансирана и интересна. Затова пък талантливата Стефка Янорова е неизменно чудна, макар героинята й да клони към гротеската.
Ясно е, че сценариите в “Стъклен дом” са писани в крачка - често действието е в унисон с вестникарските скандали, но, гонейки скорост в реакцията, авторите се поддават на клишетата и неведнъж прецакват фабулата. Що се отнася до диалога, той е по-човешки, отколкото сме свикнали в българското кино изобщо, но на моменти е нетърпим – особено при родителите. Изобщо сериалът е поредно доказателство за драматургичен дефицит у нас.
Отделните серии са снимани от различни режисьори и това си личи най-вече по динамиката на монтажа и поведението на Яна Маринова, но, общо взето, както в добрите италиански семейни саги, до които най-много се приближава “Стъклен дом”, се действа интегрално – по волята на продуцентите. Така, независимо дали даден епизод е на Виктор Божинов или на Димитър Гочев, съспенсът се гради сред автентичност и отстранение и като резултат визията е качествена – с много гледни точки и планове, клипово хладна и документално жива (само появите на Х са форматирани като индикация за различното, недосегаемо зло); залага се на естествените шумове, на мобилните звънци и разговори, на оскъдната музика, на пресечките със софийски и лондонски топоси, ала точно те са тавтологични и често - неорганични... Що се отнася до дизайна на личните пространства, те, естествено, са мислени като сегмент от стереотипа на героите – например помпозните ретро мебели в апартамента на Атанасови са претенциозни точно толкова, колкото и Елена, иноксовата ледина е адекватна на цинизма на Николай, а галерията на Боряна е безлична като нея самата...
Обобщението е, че, макар и качествен, “Стъклен дом” не надскача телевизионната конфекция. Ако сте останали резистентни към истерията, спокойно може да минете и без него. Честно казано, около мен почти никой не го гледа и нямам усещането за дискомфорт – поне по тази причина. Но аз самата за първи път от 1993 и абсурдно-мистичната магия-кошмар “Туийн Пийнкс” на Дейвид Линч следя ревностно всяка серия. Разликата е космическа, разбира се, но, насред поредния финансов колапс на българското кино, и “Стъклен дом” е изкушение. Признавам и друго: за разлика от “1001 нощ” – първият и най-добър турски сериал, излъчван тук, който открих в напреднал стадий и в момента също върви отново по Нова тв, гледам “Стъклен дом” отстранено.
Но пък вероятно именно с емоционалната си стерилност сериалът интегрира огромната си аудитория и се оказа успешна алтернатива на простащината - не само от тв-екрана.
А докато дойде септември с новите епизоди, „Стъклен дом” ще бъде излъчен не къде да е, а в Турция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
