Да отключим потенциала на културните индустрии
Европейската комисия публикува Зелена книга „Да отключим потенциала на културните и творческите индустрии”. Книгата е плод на загрижеността за развитието на малките и средни предприятия в културните и творческите индустрии, чието оцеляване и развитие е от ключово значение за европейската култура. Комисията инициира и онлайн консултации по Зелената книга.
Публикуваме откъси от нея.
К
1. Съпътстващи политики, цели и обхват на Зелената книга
Като говори за културните и творческите индустрии (КТИ), настоящата книга се стреми да улови различните смисли, влагани в думите "културен" и "творчески" в различните държави на Съюза с тяхното културно разнообразие.
На европейско ниво определената през 2000 г. рамка за културна статистика идентифицира осем области (художествено и историческо наследство, архиви, библиотеки, книги и преса, визуални изкуства, сценични изкуства, аудио и визуални медии и мултимедии), както и шест функции (запазване, създаване, производство, разпространение, търговия/продажби и образование), които съставляват "културния сектор" от статистическа гледна точка. Продължава работата по осъвременяването на тази рамка и определянето на обхвата на КТИ.
В тази Зелена книга ние приемаме широк подход, базиран на следните работни дефиниции:
"Културни индустрии" са онези, които произвеждат и разпространяват стоки или услуги, които по времето на своята разработка имат специално качество, употреба или цел, която въплъщава или предава културни ценности независимо от евентуалната си комерсиална стойност. Извън традиционните сектори на изкуствата (сценични, визуални, културно наследство - включително и в държавния сектор), те включват киното, видеозаписите, телевизията и радиото, видеоигрите, новите медии, музиката, книгите и пресата. Това понятие е дефинирано по отношение на културното изразяване в контекста на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за запазването и насърчаването на разнообразието на културното изразяване.
"Творчески индустрии" са онези, които използват културата като основа и имат културно измерение, макар резултатът от тях да е преди всичко функционален. Те включват архитектурата и дизайна, които интегрират творчески елементи в по-широки процеси, както и подсектори, като графичния дизайн, модния дизайн или рекламата. На по-периферно равнище много други индустрии се нуждаят от производство на съдържание за собственото си развитие и затова са до известна степен взаимнозависими с КТИ. Сред тях са туризмът и секторът на новите технологии. Тези индустрии обаче не са експлицитно покрити от концепцията за КТИ в настоящата книга.
2. Културно разнообразие, дигитална промяна и глобализация: основните двигатели за по-нататъшното развитие на КТИ
КТИ са изправени пред един бързо променящ се контекст, характеризиращ се най-вече със скоростта на развитие и използване на дигиталните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в глобален мащаб. Тези технологии имат огромно влияние във всички сектори по цялата верига на печалбата от създаването до производството, разпространението и потреблението на стоки и услуги в областта на културата.
Технологиите и достъпността до широколентовата инфраструктура в градските и селски региони отварят нови възможности за творците да произвеждат и разпространяват творбите си до една по-широка публика на по-ниска цена, независимо от физическите и географски ограничения. Когато комуникационните технологии се използват в пълната си степен от хората, които осигуряват културното съдържание, а традиционните схеми на производство и разпространение биват преразгледани, това предлага потенциално по-големи публики и пазари на творците и по-разнообразна културна продукция за гражданите. В същото време развитието на комуникационните технологии зависи от наличието на висококачествено и разнородно културно съдържание. Затова последното играе ключова роля за приемането на тези нови технологии от широката публика и за развитието на компютърните умения и медийната грамотност на европейските граждани.
Ала тази нова среда значително променя традиционните модели на производство и потребление, като нарушава системата, чрез която досега творческата общност е извличала печалба от произвежданото съдържание. Въздействието й варира в зависимост от естеството на компанията и от мястото й във веригата на печалбата. Икономическата печалба се измества към края на веригата, което в някои сектори влияе на ефективното възнаграждение за създателите. Нещо повече - част от "индустриите на съдържанието", особено тези, чийто продукт е на запис, биват тежко засегнати от пиратството и понасят загуби в продажбите на физически носител (напр. CD, DVD), което пречи на тяхното развитие, свива приходната им база и ограничава техния потенциал да генерират работни места и инвестиции. Затова индустрията трябва да развие нови и иновативни бизнес модели. В много сектори предизвикателството се състои в това, че КТИ трябва да покрият разходите по "дигитализацията" (дигитализацията на съдържанието, развиване на уменията и квалификациите на персонала, както и сложни въпроси по адекватното управление на дигиталните права), като инвестират и изпробват нови бизнес модели, които ще се изплатят чак след време. Да запазиш бизнеса си действащ при традиционен модел, докато управляваш прехода към все още разработвани нови модели, може да бъде трудно за много творчески компании. Способността на дадена компания да откликне на тези структурни промени зависи много и от нейния размер и способността й да сключва изгодни сделки с новите дигитални места за продажба. Глобалната дигитална промяна подсилва позициите на важните играчи, като телекомуникационните компании или производителите на битова електроника; тя съвпада с възникването на нови силни глобални играчи, като интернет търсачките и мрежовите социални платформи, които - макар да допринасят за развитието на пазара - биха могли да се превърнат в нови пропусквателни пунктове. В същото време огромното мнозинство КТИ се състои от милиарди микро, малки и средни предприятия, както и хора на свободна практика, които съществуват успоредно с вертикално или хоризонтално интегрираните компании. Дори в сектори, където големите международни компании играят водеща роля, малките и най-малките предприятия играят ключова роля по отношение на креативността и нововъведенията. Те обикновено са склонни да предприемат рискове и да изпробват нови неща, играят важна роля в търсенето на нови таланти, развиването на нови тенденции и формирането на нови естетики. Широкият и разнороден набор от предприемачи и свободното движение на техните услуги е необходима предпоставка за културно разнообразното предлагане на потребителите. Това е възможно само ако се гарантира справедлив достъп до пазара. Създаването и поддържането на равните шансове, т.е. липсата на неоправдани бариери, изисква съвместни усилия в различни сфери на политиката и особено по отношение на защитата на конкуренцията.
Взаимната съвместимост може да играе главна роля в създаването на условия за справедлив достъп до пазара за новите платформи и съоръжения. Поддържането на стандарти спомага за осигуряването на взаимна съвместимост между новите и съществуващите продукти, услуги, процеси, системи, приложения и мрежи. Взаимната съвместимост е важна не само за производителите (особено за малките и средни предприятия), но и за потребителите. Съвместимостта им дава по-богат избор, особено когато става въпрос за избор на продукти и услуги на онези културни индустрии, които се основават на информационните и комуникационни технологии. Стандартите спомагат и за създаването на един благоприятен за нововъведенията пазар, който да насърчава новите идеи и да избягва системите, които могат да ограничат достъпа до разнообразно съдържание. Затова е изключително важно да насърчаваме взаимната съвместимост между платформите и техническото оборудване.
Богатият и разнообразен избор е основен интерес на потребителите заедно със стандартизацията и цените. Според Член 167 (преди Член 151 от договора за ЕИО) на Договора за Европейския съюз културните аспекти трябва да се вземат предвид при прилагането на европейските закони.
В този контекст политиката на Комисията ще следва три основни рамки, които ще имат значително влияние върху рамковите условия за културните и творчески индустрии в дигитална среда. Тези рамки се основават на проведени по-рано консултации.
Първо, Дигиталният дневен ред за Европа е една от седемте водещи инициативи на Европа 2020. В рамката, която трябва да бъде създадена от Дигиталния дневен ред, Комисията ще работи и за създаването на наистина единен пазар за онлайн съдържание и услуги (т.е. безопасни европейски уеб-услуги и пазари за дигитално съдържание без граници и с високи нива на доверие, балансирана регулаторна рамка за управлението на правата върху интелектуалната собственост, мерки за подпомагане на свързаните с онлайн съдържание трансгранични услуги, насърчаването на мултитериториални лицензи, адекватна защита и възнаграждение за носителите на авторските права и активна подкрепа за дигитализацията на богатото културно наследство на Европа).
Второ, като част от водещата инициатива "Съюз на иновациите" ще се предприемат конкретни мерки за засилване ролята на културните и творчески индустрии като катализатор на нововъведенията и структурните промени. В този смисъл ще се обърне специално внимание на насърчаването на предприемачеството и достъпа до финансиране, на подобряването на рамковите условия и предвиждания, на идентифицирането на нуждите от проучвания и умения, на развитието на нови концепции и по-добра подкрепа за бизнесите и нововъведенията. Целта ще бъде да се съберат основните играчи на регионални и европейски равнища, за да се намери по-стратегическо приложение на настоящите и планираните инициативи в подкрепа на културните и творчески индустрии и да се увеличи транснационалното сътрудничество между тях. Това ще спомогне повече иновативни идеи да се превърнат в нови продукти и услуги, които да създават растеж и работни места.
Трето, Стратегията за интелектуалната собственост ще може, освен другото, да надгради ред минали и настоящи инициативи, пряко свързани с няколко културни и творчески индустрии. Фокусът е безспорно върху употребата и управлението на правата, търсенето на баланс между необходимата защита и рентабилността на творчеството и необходимостта да се подпомогне развитието на нови услуги и бизнес модели. Що се отнася до метода, Комисията ясно определи основните области, където са нужни подобрения, и - с пълното уважение към вътрешния пазар и правилата на конкуренцията - ще включи заинтересованите страни в подхода си от базата към надстройката.
3. Въвеждането на адекватни механизми
За да могат да разгърнат изцяло своя двоен културен и икономически потенциал и да се възползват напълно от гореспоменатите инициативи, културните и творчески индустрии се нуждаят от по-голям капацитет за експериментиране и иновации, достъп до подходящ набор от умения и достъп до финансиране.
3.1. Нови пространства за експериментиране, нововъведения и предприемачество в културния и творческия сектор
Новите, и особено дигиталните технологии, доведоха до възникването на нови публики, канали за разпространение и модели на потребление. Достъпът до изкуствата и участието в тяхното създаване непрекъснато променя формата си, а границите между създатели и потребители се размиват с развитието на базираните на съвместното участие технологии, като блоговете, уикипедия и пр. Появяват се субкултури, които носят със себе си една мултидисциплинарна смесица от традиционни и нови художествени форми и съдържание. Макар традиционните институции да са от особена важност, необходимо е да се признаят и подкрепят новите начини за достъп до културата, които посяват семето на любопитството, анализа и демистификацията и създават трайно отношение към тази сфера.
Също както във всички други сектори на обществото, и тук трябва да се подсили онзи аспект от творческата работа, който е свързан с проучванията и развитието. Ако Европа иска да остане в авангарда, тя се нуждае от повече взаимодействие между различните художествени и творчески дисциплини, (под)сектори, икономически области и производствени пунктове. Трябва да се подкрепя по-интензивното, систематично и широко сътрудничество между изкуствата, академичните и научни институции, както и частно-обществените инициативи в подкрепа на водените от творците експерименти.
В това отношение ще бъде важно да се приеме холистичен подход, който да осигури благоприятна среда за нововъведенията, растежа и по-нататъшното развитие на този сектор. Макар в Европа вече да съществуват ред обществени и частни инициативи на регионално и национално ниво в подкрепа на иновациите и предприемачеството в областта на културата, изглежда има нужда от разширяване на дискусията чрез включване на различни елементи на всички нива, включително на европейско равнище, където играчите могат да си сътрудничат с конкретни действия в ред области от стратегически интерес. Например трябва да се подпомага създаването на места за среща и "лаборатории" за открити и насочени към потребителя иновации и експерименти, където различни дисциплини работят заедно; трябва да се насърчават посредниците между различни сектори и дисциплини. Да се подпомагат най-добрите практики по отношение на отчетността и прозрачността. Това ще ни помогне да достигнем отлични резултати от световна класа.
В този контекст е също така важно да се създават по-подходящи и благоприятни условия за интегрирането на нови и особено дигитални технологии в културните и творчески индустрии, което да доведе до по-разнообразно и иновативно професионално съдържание за гражданите на ЕС.
Като правило културните и творчески индустрии надграждат едно богато и разнородно ядро от културно наследство, квалифицирани творци и други практикуващи творчески дейности; те разчитат на ефективната взаимовръзка между различни свързани нива на предприемачески и иновативни услуги, за да внесат творческо съдържание на пазара. Нещо повече - производствените процеси на културните и творчески индустрии подлежат на постоянна адаптация и обновяване, затова е изключително важно да обменят информация, да надграждат неосезаеми активи и да привличат таланти, които да освежат този процес. Тези характеристики произлизат от самото естество на културните продукти. Различните потребителски вкусове водят до високо ниво на несигурност в реакцията на потребителите. Поради тези ограничения най-добрата организационна структура са адаптивните индустрии. В повечето случаи тези функционални звена се основават на интензивно сътрудничество между различни взаимносвързани индивиди и институции, които създават нововъведения. В такъв контекст конкурентите често влизат в сътрудничество помежду си, което се оживява от организационни мрежи. На този фон явно има нужда да се подобри физическата и социална среда, в която творческите дейци и свързаните с тях институции, като художествените школи или музеите, могат да функционират ефективно в групи. Необходимо е по-дълбоко разбиране как културните и творчески предприятия могат да извлекат полза от общото си местонахождение чрез развитие на мрежите, осигуряване на по-добра подкрепа за стимулиране на новите творчески начинания и внасяне на потребителското измерение в съществуващите групи.
3.2. По-добро посрещане на нуждите от специални умения в културните и творчески индустрии
4. Местното и регионално развитие като стартова площадка за глобалния успех
Културните и творчески индустрии се развиват на местно и регионално ниво, където функционират мрежите и групите от компании.
Но въпреки местните си корени, творческата дейност има глобален обсег. Подпомагането на мобилността на творците и културните дейци е начин да помогнем на нашите културни и творчески индустрии да извършат скока от местното към глобалното и да осигурят европейското присъствие по целия свят.
4.1. Местно и регионално измерение
Отличителната роля, която културните и творчески индустрии могат да изиграят за регионалното и местно развитие, трябва да се вземе предвид при планирането на политиките и инструментите за подкрепа на всички равнища. КТИ са водени от знанието индустрии, които гравитират към пазарите на специализирания труд. Академичните изследвания показват широкомащабна индустриализация на креативността и културните нововъведения в зоните на големите градове. Въпреки това, няма пряка връзка между културните и творчески индустрии и размерите на трудовия пазар или населението. Регионалното разпределение на индустриалните и иновационни системи, включително и на гореспоменатите индустрии, е далеч по-многообразно. В селските региони нови бизнес модели могат да привнесат нововъведения и рентабилност към традиционните форми (напр. занаятите) и да доведат до икономическа жизнеспособност.
Творчеството и нововъведенията имат силно и характерно регионално измерение. Политиките и инструментите за подкрепа трябва да бъдат подбрани на местно равнище, в съответствие с местните специфики и предимства, да използват местните ресурси ("развитие на местна основа"). В същото време успехът е немислим без ефективна координация между различните административни и управленчески равнища. Инструменти за измерване и оценка на въздействието трябва да бъдат вградени в стратегиите за развитие, за да се изградят политики, основани върху реални показатели. Успешните стратегии се градят по модела за средносрочно и дългосрочно развитие (тоест 10-20 години), който съчетава инвестиции в инфраструктурата и в човешкия капитал. Инвестициите трябва да се насочат към ключовите за културните и творчески индустрии зони, като нови бизнес модели, творчество и нововъведения, дигитализация, умения и подобряване на човешкия капитал, както и творчески партньорства с другите сектори. Стратегическият подход в контекста на модела за интегрирано развитие означава, че подкрепата към културните и творческите индустрии не се смята за "лукс" или отделна политическа опция, а за съвместен принос към икономическото развитие и социалната тъкан на дадена територия. За да бъдат успешни, интегрираните стратегии за развитие трябва да бъдат дефинирани на релевантно териториално равнище в партньорство между властите, управляващи различните обществени политики (като икономическо развитие, трудова заетост, образование и култура), и представителите на гражданското общество, особено бизнеса, работниците и гражданските асоциации.
Обменът на най-добри практики е съществен и всички възможни мрежи в Европа трябва да бъдат използвани, за да подпомогнат трансфера на знания и капацитет между изоставащите райони и центровете на растеж.
4.2. Мобилност и разпространение на културните и творчески произведения
Подкрепата за мобилността на творците и културните дейци - без които КТИ не биха могли да процъфтяват - спомага значително за надграждането на техните професионални умения и/или творческо развитие, за разгръщането на техните собствени изследователски и експериментални амбиции, за откриването на нови пазарни възможности и увеличаването на възможностите си за професионално израстване, особено чрез участието си в творчески домове, фестивали, турнета, международни изложби или литературни събития. Мобилността може да окаже и по-пряко положително влияние върху работата на културните и творческите индустрии, като отвори нови пазарни възможности чрез схеми, които подобряват експортните стратегии, подпомагат международния трудов пазар или спомагат за разширяването на капацитета.
От друга страна, разпространението на творбите е от полза за европейските публики, тъй като им предлага нови перспективи, отправя предизвикателства към индивидуалното и колективно съзнание да разбира и живее в сложността (един набор от умения, включващ и междукултурното общуване, който е от ключово значение в днешния свят) и му предлага достъп до един по-разнообразен културен пейзаж. На друго равнище разпространението отвъд националните граници в рамките на Европейския съюз помага на европейските граждани да оценят богатството на културното разнообразие и сами да видят общите неща помежду си. И накрая, мобилността на творците, културните дейци и творбите е от основно значение за обмена на идеи през лингвистичните и национални граници, така че всички да имат широк достъп до културното разнообразие. И все пак, пред мобилността стоят многобройни препятствия. Някои от тях са свързани с визовите ограничения, обществения и фискален режим и други административни бариери, други - с липсата на достъп до точна информация за различните правни, регулаторни, процедурни и финансови аспекти на мобилността в културния сектор. Работата по тези препятствия вече е започнала и няма да бъде обсъждана в този документ.
Извън тези по-широки аспекти има и допълнителни възможности за увеличаване на мобилността на произведения, творци и културни дейци, като се мотивират различните ключови частни и обществени играчи да изнасят културното разнообразие през границите. Тези играчи са много и се различават значително в различните сектори. В рамките на тази верига тласъкът за трансгранично разпространение и достъп през интернет може да бъде релевантен в различни точки на посредничество между създатели/производители на културни продукти и граждани/потребители. На друго равнище могат да бъдат полезни действията, които отговарят на конкретни предизвикателства, напр. подпомагането на нови таланти, по-слабо известни репертоари или колекции да прескочат националните и лингвистични граници.
Затова трябва да разберем по-добре какви форми на партньорство, сътрудничество и подкрепа ще спомогнат да се облекчи, ускори и разшири мобилността на произведения, творци и професионалисти в областта на културата отвъд националните граници, на европейско равнище.
Затова настоящата Зелена книга се стреми по-конкретно да разбере как тази мобилност може да бъде увеличена и подобрена.
Превод от английски Зорница Христова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
