В очакване на сапунка по Гераците
Харесвам турските сериали, защото в тях дядото седи на масата и му се чува думата. Това било едно от мненията на гимназисти, споделени в рамките на социологическо проучване “Нации и гражданство”, проведено от екип на Милена Якимова. Тя бе един от участниците в дебата “За” или “против” турските сериали, който се проведе в Червената къща на 26 април с модератори Ирина Недева – човек, не гледащ сериали, и Стефан Кръстев – гледащ сериали. Социоложката обясни, че в рамките на изследването е бил поставен и въпросът за новините на турски език, които анкетираните в последните класове на гимназията не одобрявали, тъй като провиждали в тях властова заявка.
Според политолога Калоян Методиев, обаче, турските сериали са именно геополитически инструмент на страна, която винаги е искала да бъде империя и винаги е гледала към Европа. По думите на Методиев, сериалите са заплаха за европейския път на България, защото налагат ценности, които са различни от християнските.
От своя страна сириецът Нидал Хлайф, филмов критик и режисьор, отбеляза, че в турските сериали се налага светският характер на републиката. Турците се страхуват да не бъдат обвинени в ислямизъм и заради това във филмите героите не са показвани по време на молитва, нито пък може да бъде чут призивът на имама. Хлайф обясни също, че след 11 септември 2001 лидерите в Турция си дават сметка, че за младежите ще е по-добре да гледат сериали с прозападен, светски модел на поведение, отколкото да бъдат изкушени от религиозната пропаганда на иранските шиити.
Журналистът от БНР Александър Михайлов пък потърси причината за високата популярност на турските сериали в пазарните условия. Неговата теза бе подкрепена от колежката му от bTV Красимира Владимирова, която каза, че преди телевизията да реши да пусне сериалите, провела допитване и резултатът бил, че зрителите искат да гледат семейна драма - така започнало излъчването на “Перла”. В контекста на тези зрителски желания и на направеното социологическо проучване Милена Якимова коментира, че вече е назрял моментът да бъде пусната сапунка по “Гераците”.
Социологът Веселин Босаков пък свърза гледането на турските сериали с опозицията “традиционно” – “модерно”. Ако приемем, че България се намира на периферията на модерността, а в развитието на обществата имаме две форми – традиционно и модерно (постмодерно), то у нас имаме сблъсък на ценности, които са характерни за тези две общества. В традиционното общество смисловият резервоар е ситуиран в миналото, в традицията, а в модерното - в бъдещето. “Ако приемем, че ние носим характеристиките и на модерно, и на традиционно общество, то у нас започват да работят идентификационни механизми с реалността, показвана в турските сериали, и ние се идентифицираме чрез носталгия по патриархалните ценности или пък чрез конфликта между поколенията.” Другият идентификационен механизъм, според Босаков, са битовизмите, като например свалянето на обувките и обуването на пантофите, нещо немислимо за американски филм. Все пак, манталитетът ни е близък до този на турците, каза Босаков.
Запалена почитателка на турските сериали, присъстваща в залата, откри и друга прилика между българите и турците: “Ние имаме еднакви комплекси – мъчим се да се правим на европейци”. Сред публиката се чуха и гласове срещу сериалите - те комплексирали българите, като им внушавали, че турците са по-морални, повече зачитат патриархалните ценности. Социологът Деян Кюранов също се включи от редиците на публиката, успокоявайки страстите с факта, че телевизионната алтернатива на турските сериали (с 2 400 000 зрители) е ВИП Брадър (с аудитория от 800 000 души). Кое е по-доброто, се пита в задачата? А както Веселин Босаков съобщи минути преди това - за голяма част от източноправославните българи доброто и злото зависят от конкретните обстоятелства, докато за мюсюлманите тези две категории са с категорични предписания и не подлежат на тълкуване според ситуацията.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
