Ходене по буквите
"Моята улица. 52 кубински истории от Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Тринидад, Сиенфуегос, Олгин, Гибара и Сантяго". Съставители Диана Иванова, Бабак Салари. Превод от испански Еми Барух. Кубинската поредица на ИК "Жанет-45", Пд, 2010, цена 15 лв.
Диана Иванова и иранският фотограф Бабак Салари дават възможност на кубинци да разкажат и заснемат своята улица. Резултатът? Според повечето урбаносоциолози, улиците са пространство между местата за усядане и препитание, но и за движение към реален/символен център. В "Моята улица. Кубински истории" външен притегателен център обаче няма (както бихме могли да очакваме, ако търсим връзка с "Аз живях социализма", предишен проект с участието на Иванова). Да, тук-таме в разказите се мярва Комитетът за защита на революцията, съответстващ на нашите доброволни отряди, но идеологическият апарат е пренебрежима величина за всекидневието на хората. Кубинската улица се държи като площад. Тя е място за дребни взаимни услуги и шумно съпричастие при раждане, сватба и смърт. Тя е щастливо безвремие - островът се носи по течението без ясна политическа и дори есхатологическа перспектива. Някои от текстовете се пресягат - по думите на Георги Господинов от корицата - към "онова разказваческо чудо, наречено магически реализъм"... На мен обаче са ми по-интересни онези, хем крайно интимни, хем сдържани истории, чиито безизкусни в словото автори са внимавали за всяка дума, за да се изразят свръх точно. И трогателно. На хубавата дискусия по повод изданието критичният към него д-р Румен Петров говори за социализма като смес от бедност и провинциализъм. Понеже ми се е случвало да вечерям в Георгиевската зала на Кремъл, мога да споделя интуицията, че поне в Русия социализмът е бил временен реквизит в имперския разкош на тази страна. Дали българската и кубинската версия на “Моята улица” не предполагат да раздиплим едно доста по-сложно разбиране за социализма, който, 20 години след разпадането на матрицата “Съветски съюз”, продължава да съществува в дъщерен вариант на Острова на свободата, при това без кубинците да желаят да го коментират... И продължават да си живеят като в средновековен бургос. Размисълът носи вкуса на ужасните кубински портокали от детството ми.
Николай Кънчев. “Присъствие”. ИК “Български писател”, София, 1965, цена 0,23 лв. Фототипно издание на ИК “Жанет 45”, Пд, 2010
“Присъствие” стана на 45 години. Дебютната (и малко позната на широката публика) книга на класика Николай Кънчев е знаково за модерната българска литература явление, затова и фототипното й издание беше необходим за всички празник. Празник, който дължим преди всичко на Илко Димитров, Божана Апостолова и, разбира се, Федя Филкова. Защото прав е Николай: “Светът съвсем не е вълшебен/ но може да се измени,// ако човек не измени”... И така, препрочитам неговото живо “Присъствие” през един шекспировски стих на самата Божана от последната й книга: “Преди от гроба на баща ми/ да изпълзи усърден червей/ и ме погали по лицето.”
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
