Либидото на спомена
„Не е лесно” (It’sComplicated), 2009, САЩ, 118 минути, сценарист и режисьор – Нанси Майърс, продуценти: Нанси Майърс, Скот Рудин, оператор – Джон Тол, художник –Джон Хътман, музика – Хейтор Перейра, Ханс Цимер; в ролите: Мерил Стрийп, Алек Болдуин, Стийв Мартин, Джон Красински, Лейк Бел и др.
Разпространител Audio Visual България
Въпреки че вече ни беше разсмяла с „феминизма” на Мел Гибсън в „Какво искат жените”, преди няколко години Нанси Майърс си осигури незабрава с бляскавата комедия „Невъзможно твой” – пленително междуполово надиграване с Дайана Кийтън и Джак Никълсън. Това беше филм-упование за безкрая на желанието, романтична гавра с мъжкия ексхибиционизъм и женската потайност. След това Нанси Майърс ни забавлява и с коледна смяна на местата и проблемите - във „Ваканцията” с Камерън Диас и Кейт Уинслет.
Сега се връща отново към своята си средна възраст и семейно-любовните неразбории в романтична комедия. Джейн (Мерил Стрийп) има бистро в Санта Барбара, където прави омайни френски сладкиши. Разведена е от десет години със съпруга си Джейк (Алек Болдуин) - заради младата повелителка Агнъс (Лейк Бел). Трите им деца са вече пораснали и за майка си са повече радост, отколкото грижа – има време и да клюкарства с приятелки, и да бяга в парка, и да мисли за новата си къща с мечтаната кухня. Затова пък баща им е принуден да търпи ексцентричното синче на жена си.
Срещат се на семейно парти – така започва филмът. А после отскача до Ню Йорк, където завършва най-малкият им син. След дълго пиене на вино, родителите се оказват в хотелското легло. После не се знае кое у Джейн надделява – махмурлукът или неудобството. Играчката стига до плачка. Междувременно се е появил и трети – задръстеният архитект Адам (Стийв Мартин), слушащ в колата си аудиосъветник по преодоляване на мъката от развода. Развръзката е предвидима.
С искреност и носталгично либидо, с деца, по-здравомислещи от родителите, с влияние на марихуаната върху сублимацията, с кроасан като афродизиак, с намигане към пластичната хирургия и психоанализата, със закачки и общуване по skype, с кадри от „Абсолвентът”, пуканки и разни други културни референции, филмът представя семейството като динамичен пъзел от неудовлетворения. И недвусмислено отрежда на романтичния спомен, та бил и недоизживян, място единствено в миналото.
Мерил Стрийп е изящна, уютна, хаплива, секси... – нейната конфузна Джейн, макар да е страхотна кулинарка, е по-близо до Дона в мюзикъла „Мама миа!” на Филида Лойд, отколкото до Джулия Чайлд в романтичната драма „Джули и Джулия” на Нора Ефрон. Алек Болдуин й партнира с неочаквано темпераментно остроумие, а Стийв Мартин потъва в еднообразието на героя си. Сред младите се откроява кандидат-зетят в дяволитото присъствие на Джон Красински.
Независимо от лъчистата си сърдечност и още повече – от заглавието, „Не е лесно” е лесно смилаем мейнстрийм с доста хлабава драматургия. А в сравнение с „Невъзможно твой” изглежда самата баналност, спретната надве-натри – дори мъжкият задник се мярва отново (заедно с гордостта на Болдуин) и, вместо да е шашаво, както беше там, тук е тъпо. Но въздействието на филма е терапевтично - не спираш да се смееш и дори сълза да пуснеш, макар че на мен не ми се случи, след прожекцията ти е някак олекнало.
А иначе, както е тръгнало, Мерил Стрийп скоро може да издаде готварска книга с рецепти от свои роли в киното.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
