За картончето на VEF-а в музея
След 55 години Радио Пловдив преустанови от 6 април излъчването на програмата си на средни вълни. „Предавателят на 648 килохерца, разположен край Стамболийски, е изключен, а програмата се излъчва само с по-качествен УКВ сигнал. Освен средновълновия предавател на Радио Пловдив, БНР спря излъчването на голяма част от предавателите на средни вълни на програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев”, както и на други регионални радиостанции в системата. Преустановяването на средновълновото излъчване на част от територията на страната е една от антикризисните мeрки, които ръководството на националното радио предложи на Министерски съвет” (Радио Пловдив, 6 април 2010).
Антикризисната мярка със спирането на предаватели на средни вълни слага край и на една от най-силните представи в съзнанието ни, която крепеше радиото като институция. VEF-ът (или „Селената”), чиято сила е в късите и средните вълни, вече е почти безполезен. Освен символ на кроткото дисидентство в кухнята, на пращящата „Свободна Европа” и Радио Люксембург, VEF-ът събуждаше асоциации и за „пенсионерското радио”, за „прозореца към света”, без който по-старите генерации не могат.
Архаичният приемник беше задължителна вещ от провинциалния микрокосмос, инструмент за политическата рецепция и най-естествената комуникация между водещите, слушателите-пациенти и аудиторията. През 90-те, особено в началото, тази неубедителна в звуковите си качества кутия доставяше най-изчерпателно из етера пукотите на прехода. VEF-ът беше и свидетелство за някогашното силно внимание и интерес към радиопрограмата, както и за високото доверие (онзи непоклатим аргумент „чух го по радиото”).
Раздялата с масивния приемник е и повод за реактивиране на националните митологеми: твърде дълго глобализмът на VEF-a не беше идентичен на този в мрежата. Особено на Балканите „битката” за присъствие в средните и късите вълни беше стратегическа, идеологическа, патриотична (и до днес една от „горещите” теми за радиолюбителите и по-запалените слушатели е кой сигнал е по-силен в граничните райони – нашият или на комшиите; а в тези десетилетни дискусии името и програмата на доловената станция са от второстепенно значение, първа е доловената реч – „гръцко”, „сръбско”, „турско”, „македонско” и т.н.). Няма нито един силен комерсиален аргумент, който да те насочи към SW и МW диапазона. Медиите, на които попадахме там, бяха „важни”, сериозни, преди всичко държавни. Затова сбогуването с тежкия приемник е травма за тежката медия, за институцията, която не може да има недържавна алтернатива.
Днес за потребителите в мрежата старият приемник е повод за забавление и катализатор на спомени, но по-скоро като снимка в сайтове за артефакти от детството ни. Единствената пречка пред безграничното ни забавление е онази реалност, която остави VEF-ът утилитарна вещ за възрастните хора и раздялата със средните вълни - значима новина дори и през 2010-а.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
